Под Маската

39

Пред огледалото стоя,
Виждам купища неща...
Виждам страха в очите ми,
Виждам и онези скрити рани,
Виждам и сянката зад мен...

Тя е моята вечна спътница,
Тя е моят вечен другар...
Ще бъдем винаги заедно
Обляни в кръвта на грешките..
Време е да пролея поредната капка кръв...

•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°

Аз пък ще си продължа историята 😂

Така, бях дала на учителката по български (една от най-строгите учителки) една тетрадка, в която писах не чак толкова депресиращи неща... Които не съм включила тук...

Та, тя каза, че можем да публикуваме нещо в училищния вестник! Зарадвах се, естествено!

Седнах си пак на чина. Уверих се, че момчето до което седя го няма (щото не иска да са самонаранявам 😑) и си извадих пергела....

Та, почнах да си правя раничка, която да прилича на одрано от котка. Толкова се засредоточих, че не забелязах ония тъпаци до мен (един от тези тъпаци беше най-умното момче в класа)....

И онзи кратък разговор и бебето портокал, звънна звънеца.... Не можах да си направя раната достатъчно дълбока за кръв и зарасна така....

А, и преди тази случка момичетата, които седят зад нас (едни от най-умния индивиди в нашия 'скъп' клас) разбраха, че съм полу мазохист... Не им обяснявах подробности и те май не разбраха... А онова момче, до което седя си знаеше, че съм мазохист... Единствените, които знаят, че се режа са... 3 момичета от клас и вие 😅

И едно депресиращо нещо.... Изхвърлих си хубавото стъкалце! 😭😩

Сега ми остана само пергела... Мисля да си купя острилка! Така ще си имам и ножчето от острилката!

Еми толкос за вчера! Сега да видим как ще протече този ден 😉