Под Маската

142

Дамата в черно

Помня онзи ден...
Денят, в който се запознахме...

Беше в черно...
Така и не ми каза защо...

Винаги се обличаше с този цвят...
Питахте защо,
но нямаше отговор...

Когато бях в стаята ти
единственото, което виждах
беше черно...

Когато видях дрехите ти
в черния ти гардероб
всичко беше черно...

След години без контакт...
Отново се засякохме
на същото място...

Проведохме дълъг,
приятен разговор...

Но знаеш ли какво?

Забелязах я...
Забелязах тъгата
в очите ти...

И няколко дни по-късно...

За първи път те видях
облечена в бяло...

Беше красива...

Жалко, че това беше
първият и последен път,
в който те виждам в бяло...

И те виждам за последно...
Последната ни среща е на
мястото, където се запознахме...

Ще ми липсваш...

Надявам се да си на
по-добро място сега...