Пак пред теб стоя...
Пак съм окован...
Надеждата изчезва...
Кога ще дойде моят час?
Душата ми умира,
А тялото жадува.
Жадува за любов,
Любовта на мира.
И отново, тук стоя...
Гледам през решетки сиви
Как ще рухнеш изведнъж...
И тогава аз ще блесна!
Но не за дълго....
Аз герой съм второстепенен...
Ще изчезна от историята...
Но ще се радвам на мига!
•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°
YOU ARE READING
Под Маската
PoetryТова се превърна в книга с поеми.... Не ме бива с поезията или с римите. Четете, ако искате....
