Месечната изгря,
Тежък дъжд заваля.
По пътеката вървя,
Отлита си света.
Умът ми е в беда,
Трябва аз да го спася.
Нямам нищичко сега,
Само мъничка звезда.
Свети тя в нощта,
Пътя просветлява ми сега.
Искам аз да я спася,
Тя е моето 'сега'.
И отново в мрак потъвам...
И отново в сън кошмарен,
Чувам писъци, реки от кръв...
С вързани очи съм тук...
•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°
Искам да знам 1 нещо:
Харесва ли ти това, което пиша?
Да или Не
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Под Маската
ŞiirТова се превърна в книга с поеми.... Не ме бива с поезията или с римите. Четете, ако искате....
