Под Маската

107 :(

"Добре ли си?"
Попита ме днес.
Може би видя
Как лежа на чина?

"Добре съм..."
Промърморих аз
И се отдалечих от теб.
Ти не направи нищо...

Подминаваш ме,
Не ме поглеждаш,
До мен си, а не говориш.
Каза, че ще ми звъннеш...

Помниш ли ме?
Каза, че сме приятелки...
В момента съм просто
Черната сянката зад теб...

Липсваш ми!
За теб е цялата кръв,
Която проливам!
Не виждаш ли болката ми?!

Наранявам се за теб!
Може би, защото искам
Просто да ме забележиш?...
Видя как кръвта тече...

Съжалявам, че те ядосвах,
Разочаровах, притисках...
Искам само да кажеш
"Здравей, как си днес!"

Искам да проведем
Дълъг телефонен разговор,
Както правиш с другите...
Знам, че съм само играчка...

Боли ме, че незнам истината...
Използваш ме рядко.
Идваш при мен само,
Когато имаш нужда от нещо...

Иска ми се да беше
по-добра лъжкиня...
Ако не знаех истината
Нямаше да боли толкова...

Знам как казваш
"Нямам вяра в хората",
Тогава повярвай на думите ми
"Аз нямам приятели"...

Наричаш се моя приятелка,
Искаш да споделям,
Искаш да говоря, да излизам...
Какво може да ми предложи
външния свят?

Няма смисъл да правя това,
Което искаш щом не си до мен.
"Може ли да поговорим?",
"Съжалявам, имам работа."

Защо не ме поглеждаш?!
Защо не ми говориш?!
Защо се отдалечаваш?!
Защо не искаш да ме чуеш?!

Съжалявам, за всичко,
Което направих...
Исках само внимание...
Няма да го получа, освен ако...

Ако ме няма утре,
Какво ще направиш?
Ако не ме видиш повече?
Ще съжаляваш ли,
когато прочетеш това?

Признавам, че ще е хубаво
Да чуя твоето "Съжалявам!".
Да ме прегърнеш, както когато
Видя сълзите ми за първи път.

Сълзи ще падат за теб.
Реки от кръв ще текат.
Писъци ще шумят.
Болка ще тече...
Заради теб...

Това е за теб,
Но нямам смелост
Да ти го кажа или покажа...
Дано още четеш това...