Кръв от ръката се лее,
Луд смях в стаята отеква...
Хапчета в ръката ми лежат,
Аз съм на прозореца, залитам...
И отново черен е светът...
Сбогом животец скъп...
•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°Така.... Това го написах, за да не ви разочаровам ама...
Така, рязах си ръката с острия край на пергела и чувам някакъв глас до мене
"К'ВО пра'ш?! Луда ли си ве?!"
Обръщам се към гласа и виждаш 4 момчета до мене и гледат ръката ми и отвъщам:
"Не, аз съм луда"
"Очевидно"
После стана някакъв скандал между тях за някакво бебе (портокал на едно от момчетата) и започнаха да се бият/гонят... Свих рамене и продължих с работата... Звънеца би и трябваше да се прибера пергела....
Та.... Ако искате да продължа с тази история ми кажете 😅
YOU ARE READING
Под Маската
PoetryТова се превърна в книга с поеми.... Не ме бива с поезията или с римите. Четете, ако искате....