В тъмен ъгъл скрит,
От очи невидимо укрит,
Пазиш малката ми тайна,
Тя е само за хора ненормални.
Малка, сладка кукла,
Със очички сиви,
Следват мойте движения
И замислят нови действия.
Бяла кожа, като сняг
Боядисана във кръв и мрак
Черно, бяло и червено,
Толкова красиво построено.
Кестенява къдрава косичка -
Толкова прекрасна,
Но за твоя жалост, мила,
Права и заплетена - ужасна.
Устичката ти е красива -
Във червено оцветена,
Обърната усмивка,
А със остри зъбки я обичам!
Дрешката ти е прекрасна!
Красива и бяла
Мърлява, скъсана, окървавена,
Една прекрасна цветна рокля!
Това е мойта кукла сладка!
Името ѝ май беше '*****'?
Вече студена и изгнила,
Аз още я обичкам!
•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°
Това не е написано за никой специален човек.
Но, ако искаи да си кукла - имам свободно място ^^
Ще се радвам да играя с теб!
YOU ARE READING
Под Маската
PoetryТова се превърна в книга с поеми.... Не ме бива с поезията или с римите. Четете, ако искате....
