Age of the Forgotten

Prologue

Евърууд, 1997

Никс бе най-малката дъщеря на върховната жрица на сборището на вещиците. Като такава, тя бе най-незначима от петте сестри. Бе все още твърде млада, ненавършила двадесет години, и бе в крайно незряла възраст. Тя не бе преминала през своето извисяване – един от най-важните етапи в дълголетния живот на вещицата. Той настъпваше в нощта на първия четвърт век. Мъжете вещери бяха по-малобройни от жените, техният ген бе по-слаб и затова се раждаха малко мъже. Поради това при тях съществуваше полигамия – един вещер имаше много жени, за да се осигурява потомството. Имаше тъмно кестенява коса и пъстри очи. Въпреки това, че тя не бе приоритет на старши вещиците, имаше достатъчно много сила като достойна потомка от рода Лилит. В сборището имаха множество кланове, а техният бе най-висшият от всички. Тя се ползваше с малко повечето си свободата от останалите си като вършеше неща тайно от другите. Правилата бяха ясни – никакъв контакт с другите раси, най-вече сношение. По този въпрос всички бяха единодушни и от векове спазваха това стриктно, като се избягваха взаимно. Кръвопийците се отдалечаваха повече от периметъра, търсейки хора или животни за „нуждите си". Върколаците, от своя страна, предпочитаха да стоят повече в гората, а в града имаше основно вещици и вампири.

Със спускането на нощта се промъкна и излезе от имението им. Под прикритието на сенките и на малко магия мина незабелязано насочвайки се към гората. Краката ѝ, обути във фини дамски пантофки, тичаха по калдъръма и прашния чакъл. Носеше тъмна пелерина, за да се слива с мрака на нощта. Излезе от пределите на града и се насочи към преддверието на гората. В началото имаше една скрита пещера, която бе тяхното място за срещи. Когато наближи видя пламъка от факлата горящ вътре. Пристъпи предпазливо и щом прекрачи направи защитна магия около входа. Навлизайки все повече в сърцето на пещерата, свали качулката си. Вътре я чакаше нейният любим. Усмихна се едва видимо и се приближи. На сумрака изглеждаше дори по-привлекателен. Късата му тъмно руса коса бе късо подстригана, но въпреки това му стоеше добре. Имаше и изкусителни сини очи, които го правеха още по-очарователен. Застанаха лице в лице, а пламъчетата потрепваха ритмично.

Каданс, чистокръвен вампир, приближен на техния крал. Всъщност бе нещо повече, имаха пряка роднинска връзка и той бе достатъчно предан на своя лидер. Ала не бе могъл да устои на младата красива вещица. В сравнение с нейните седемнадесет години, той бе на цели осемдесет, но не изглеждаше на повече от двадесет. Макар да имаше сравнително богат опит, той се бе влюбил в жена от друг вид. Знаеше, че постъпката му е не просто неправилна, той бе нарушил закона за съвкуплението, но и тя също.

- Това, което правим е безкрайно грешно.-промълви тя.

- Да.

- И безумно.

- Несъмнено.-кимна утвърдително той.

- Но е по-силно от мен. Цялото ми същество желае само теб.-той се доближи плътно до нея без да прекъсва очния им контакт.

- Не и повече от мен.-докосна бузата ѝ оглеждайки чертите на лицето ѝ.

- Нима? Докажи го.-тя погледна към устните му, а после към очите му и прехапа долната си устна.

Докато той оглеждаше извивките ѝ от височина я притисна до хълбоците си за части от секундата благодарение на вампирските си способности. Доближи устните си към нейните ѝ потърка носът си в нейния.

- Обичам те, Никс.-прошепна срещу плътните ѝ устни.

- И аз те обичам, Каданс.

Не дочака и секунда повече разбивайки устните си в нейните. Тя мигновено обви ръката си около врата му, а той своите – около талията ѝ. Беше малка и крехка, на фона на масивното му тяло му се струваше почти невзрачна, но именно това харесваше у нея. Изглеждаше уязвима, а бе способна да го обезвреди само с мисълта си.

Никс не можеше да мисли, тя бе като омагьосана. Отдаваше се за пореден път на мъж, на един вампир. Когато проникна в нея, а после заби острите си зъби в шията ѝ усети нещо. В този миг се бе зародило нещо много по-голямо от колкото можеха да си представят. От тяхната любов се бе зародила тя.