Age of the Forgotten

Chapter 13

Евърууд, 2016

След като я остави в подземието, Кейдън излезе навън. Имаше нужда да остане сам за известно време. Чувстваше се толкова предаден... Тя бе дъщерята на Никс и Каданс, вещицата и вампирът дръзнали да прекрачат законите. Бяха наказани жестоко заради тази своя постъпка. А ето че сега тя търсеше баща си, тоест вампирът Каданс. Беше ѝ помогнал в търсенето, но това можеше да се окаже много по-опасно от колкото предполагаше. Не бе сигурен дали да се забърка с някоя от друга раса, но с хибрид? Не, не можеше. А и заради нейните родители бе избухнала войната и баща му бе умрял. Преди индиректно обвиняваше нея, но сега като я гледаше не можеше да си представи, че може да я вини за нещо. Особено когато я видя да плаче над останките на майка си или пък нейното единствено желание да открие баща си. Не можеше да я съди за тези неща, тя нямаше вина, че се е родила тяхно дете. Преобразува се във вълчата си форма и изтича на един хълм. Огледа земите си от високо, но не спря погледа си на нищо конкретно. Беше се стъмнило и луната бе на хоризонта. Вдигна глава и съзря пълния полумесец. Воят му бе жален, тъжен, изразяваше всичките му чувства в този момент. От дъхът му се образува облаче пара от топъл въздух в хладната нощ. Докато стоеше там усети приближаването на още някого. Обърна се и се заоглежда трескаво. Малко по-късно иззад дърветата се появи друг вълк, който познава веднага – беше Маел. Светлия вълк се приближи и побутна тъмния по муцуната.

- Чух те.-щеше да се учуди ако не е, воят му проехтя в цялата гора.-Какво има? Този вой не бе присъщ за един Алфа.-той изръмжа и започна да ходи насам-натам.

- Тези дни се случиха доста неща.

- Какви например?

- Ти какво би сторил ако срещнеш партньорката си, но не можеш да бъдеш с нея заради правилата?-не вярваше, че му зададе този въпрос.

- Какво бих... От къде ти хрумна това?!-другия върколак попита недоумяващо.

Може би избърза със заключението, партньорка бе твърде силно. Тя не можеше да бъде, нали? Не, тя дори не бе върколак, той не можеше да се обвърже с някоя, която не е като него. Никой нямаше да е приеме, а това бе най-малкото.

- Просто... Чудех се ако тя е различна от нас, ти какво щеше да сториш?

- Първо, не знам изобщо дали ще я открия и второ, не бих се отказал от нея за нищо на света.-не знаеше как да формулира следващия си въпрос, но поне бе вълк и някак щеше да се чувства по-добре в тази си форма докато кажеше следващите си думи.