Age of the Forgotten

Chapter 22

Евърууд, 2016

Татко бе взел най-правилното възможно решение – да предизвика вампирския крал. Ако той спечелеше и бъдеше крал с обединяването на силите на вампири и върколаци ще можем да надвием вещиците. Те имаха едно завидно превъзходство – магията можеше да спре всичко, независимо от силата на индивида. Така че аз щях да имам ключова роля, защото само аз бих могла да се опра на техните заклинания и обратно да изпратя срещу тях. Докато бях потънала в мислите си две ръце се обвиха около мен изтръгвайки ме от унеса ми.

- За какво мислиш?-зарови лице в шията ми.

- Обичайното.-той измърка едва доловимо.

- Не знаех, че баща ти има кръвна връзка с кралското семейство.

- Той е бил братовчед на краля.

- Интересно. Значи ти си с кралска кръв.-засмях се.

- Винаги съм била. Моята майка бе дъщеря на върховната жрица, по майчина линия също съм от лидерски род.

- Да, това го знам. Но не ми беше известно родословието на Каданс.

- Смятам, че малко хора са го знаели всъщност.

- Много вероятно.

Засмука врата ми, с което ясно показваше, че прекратява всякакъв вид разговор. Бях склонна да се съглася, защото имах нужда от разсейване и се поддадох на пошлите му намерения. Завъртях се с лице към него и го целунах страстно. Придърпа ме до себе си полагайки ме да седна в скута му. Сърцевината ми се намираше точно до мъжествеността му, която опъваше панталоните. Отърках се бавно и предизвикателно в него. Изръмжа глухо стискайки ме за задника. Целунах го отново като захапах леко устната му искайки достъп към него. Езиците ни се сляха в бавен танц докато той прокарваше ръцете си по всяка една моя извивка. Мушна ги под блузата ми обхващайки и двете ми гърди. Подсмихнах се в целувката без да се откъсвам от него. Той, обаче, я прекъсна и прокара тениската ми през главата. Огледа обстойно гърдите ми все едно ги одобряваше.

- Знаеш ли какво искам да направя точно сега?-в очите му забелязах похот.

- Не.-отвърнах невинно аз.

- Искам да махна сутиена ти и да поема зърната ти в уста.-само при думите му те се втвърдиха, все едно бяха разбрали, че говори за тях.