Age of the Forgotten

Chapter 9

Евърууд, 2016

След като и последната клонка бе махната от каменната стена имахме къде, къде по-добър изглед. Ако исках да премахна защитната бариера, трябваше да използвам магия. Можех да открия нещо, което да ми помогне, но рискувах да се разкрия пред него. Огледах внимателно скалата в случай, че имаше нещо написано по нея. Не че с просто око бих го видяла де. Стиснах устните си в тънка права линия. Нямаше смисъл, без уменията си щях да продължа да се взирам като един безполезен човек в камъка.

- Някакви идеи?-той ме извади от умисъла ми. Да, много, стига да успеех да го разкарам за минутка.

- Мисля.-огледах се и ми хрумна какво да сторя.-Защо не погледнеш натам, а аз – насам?-попитах сочейки му най-отдалечения от мен край.

- Добре.-той се съгласи и се отдалечи.

Чудесно, точно това ми трябваше. Обърнах му гръб и направих магията за видимост. Тя щеше да ми покаже всичко скрито за очите и ако тук имаше слабо място, обезателно щях да го намеря. Ръката ми се обви в мека светлина от ореол, дано не забележеше. Започнах постепенно да прокарвам китката си от горе до долу. Там където забелязах една тънка почти незабележима линия забелязах крайчеца от някакъв текст. Веднага се преместих там и зачетох.

Тук запечатана е вещица могъща.

Вещица, дръзнала да се опълчи.

Всеки що прекрачи този праг,

ще последва участта ѝ.

Тези думи... тук... Преглътнах тежко и зрението ми се замъгли. Можеше да значи само едно, а не можех да повярвам на очите си. Надолу продължаваше друг пасаж, но не бях сигурна дали ще мога да го прочета, това бе твърде голям шок за мен.

Аз, Нимфе, нарекох и запечатах тази пещера „Пещерата на греха".

Никой не ще може да я прекрачи. Никой освен някоя от моята кръв.

Всеки друг дръзнал да прекрачи прага ще бъде прокълнат!

Нимфе... Защо ми звучеше познато? Как се казваха сестрите на майка ми? Селен, Вендета, Евъл и... Нимфе. Най-голямата сестра бе Нимфе! Значи аз въпреки всичко притежавах нейната кръв. Може би първичната реакция бе такава заради смесеният ми ген, но щеше да усети наличието на този от рода Лилит. Леля Нимфе се оказа доста предсказуема, надали е искала да ми помогне, по-скоро е смятала, че няма да я открия или пък е искала да осигури достъп само на своето семейство за това място. Много вероятно да е второто. Тя ме мразеше, както и всички останали, разбира се. Можех да вляза и да разваля магията отвътре. Да, надявах се това да свърши работа. Обърнах се към Кейдън.