Chapter 18

404 16 0
                                    

Евърууд, 2016

Стояхме и се гледахме, а аз не знаех как да започна. Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. След толкова време най-сетне успях да открия единият си родител. Той изучаваше, дали щеше да ме познае? Силно се надявах да го стори. Накрая той се осмели да проговори.

- Коя си ти? Как идваш тук?-не ме бе познал, това ме натъжи малко, но пък и нямаше от къде да ме познава. Бяха го отвели много преди аз да се родя, нямаше как да ме е виждал всъщност.

- Преди не бях истинска. Аз... бях само духом тук.-той ме погледна с омразен пламък в очите.

- Ти си вещица! Какво искаш от мен?! Още ли сте решили да ме изтезавате, а?-не, не трябваше да става така!

- Не, не съм. Не ти мисля злото. Казвам се Каликста.-представих се аз и усетих как очите ми се навлажняват.

- Каликста?-почти прошепна той. Гледаше ме втрещено, все едно бях призрак.

- Да, Каликста. А ти си Каданс, нали?-гласът ми трепереше, беше странно да изговоря името му.

- Да. От къде знаеш това щом не си дошла с такава цел?-съвсем загубих смелостта си. Как ли щеше да реагира когато му кажех?

- Аз... ти си моят баща.-той разшири зениците си все едно се чудеше дали чува правилно или му се причува.

Останахме в мълчание за известно време. Той сякаш обмисляше вариантите относно за и против аз да съм дъщеря му. Ами ако не ми вярваше? Почувствах се гадно при тази мисъл. Копнеех да го намеря от години, ако ме отхвърлеше щях да съм съкрушена.

- Но... как?! Казаха ми, че са убили Никс и бебето още преди седемнадесет години.-излъгали са го! Живял е в една лъжа толкова време...

- Не, това е лъжа! Мама е починала при раждането, а аз бях изпратена при забравените. Една бездарна вещица ме отгледа.-той просто бе сразен от всичката тази информация и опитваше да я асимилира.

Замълчах, давайки му време да помисли. Той дори не бе подозирал, че съм жива. Не знаех дали това е добре, в подобно състояние човек се поддаваше лесно на емоциите си и се боях да не ме отхвърли.

- Ти си...-той проговори и привлече вниманието ми.-Не мога да повярвам. Аз мислех, че...-гледаше ме невярващо, все едно мога да изчезна всеки момент както съм се и появила като преди.

Age of the ForgottenWhere stories live. Discover now