Евърууд, 2016
Не мога да повярвам какво се случи току-що. Не знам кое бе по-невероятно – че искаше да ми помогне или целувката. Ала устните му... Разтопих се в обятията му и бях готова да му дам още стига да поискаше. Не, аз щях да му дам всичко. Още усещах устните му върху своите. Това бе най-прекрасната първа целувка, която можех да имам. Краката ми трепереха, не бях сигурна, че ще ме удържат ако тръгна. Тялото ми гореше там къде се бе докосвало до неговото. Толкова стегната и здрава плът, преплетени мускул до мускул. Какво ли ще е масивното му тяло да бъде над мен и да ме обладае? Имах чувството, че мога да се разпадна в ръцете му. Та пред него аз изглеждах нищожна! Поглеждах го с крайчеца на окото си и забелязах, че продължава да ме наблюдава без изобщо да му пука, че стои с разкъсаната си тениска разкривайки целия си гръден кош. Прехапах вътрешно бузата си и забих ноктите си в ръката, налагайки си да не поглеждам към него. Най-сетне разчупи тишината и проговори.
- Ела с мен.-той ми подаде ръката си и я приех несигурно.
Отвори вратата и ме поведе нагоре. Излязохме от мрачното стълбище в едно много по-осветено помещение. Огледах се наоколо и забелязах лукса царящ наоколо. Явно така живееха в големите имения. Продължихме нагоре докато не стигнахме втория етаж. Там свихме по коридора и той влезе в една от стаите. Аз вървях след него и го изчаках докато се преоблече. Захвърли това, което преди час бе блуза и си сложи друга, чисто черна. Този цвят му стоеше добре и подчертаваше още повече мускулите по цялото му тяло. Надолу бе облечен с тъмно сиви джинси. За разлика от него, аз бях цялата в черно. Отклоних поглед от тялото му към масивното легло в средата. То разбуди още повече и без това бушуващите ми фантазии от както го срещнах. Отклоних поглед и от него оглеждайки останалите предмети. Всичко бе обзаведено със стил и несъмнено лукс. Дори не бях сънувала нещо подобно, а майка ми бе живяла в подобно имение, което би трябвало да се полагаше и на мен. Въздъхнах тъжно, можех само да сънувам този разкош след като всичко това свърши. Погледнах към него и видях, че е готов, но ме наблюдаваше. Защо? Правеше го твърде често.
- Готова ли си да вървим?
- Къде?-попитах объркано.
- Как къде?! Да намерим онази пещера.-гледах недоумяващо. Той не е блъфирал, наистина щеше да ми помогне. Останах изумена от отношението ми към мен. Никой не би ми помогнал за каквото и да е, според останалите аз бях една амалгама и те ме ненавиждаха заради това.
أنت تقرأ
Age of the Forgotten
خيال (فانتازيا)Има какви ли не легенди, а тази е една от тях. В Евърууд, отвъд сенките на нощта се крият мрачни същества. Те живеят в свой собствен свят и имат свои правила. А най-важното от тях е видовете никога да не се смесват. В продължение на векове, това пра...
