Age of the Forgotten

Chapter 21

Евърууд, 2016

Чувството да не съм сама беше уникално. След като се срещна с Изис, татко научи доста неща за мен. Не ми изясни как, но и не попитах, това не беше моя работа. Разговорът им си беше между тях, а аз знаех къде да не се меся. Само че забелязах, че имаше нещо в него, беше още по-затворен и не желаеше да ми сподели какво го терзае. Исках да ми има доверие и да сподели с мен, точно както аз му се бях доверила. Хванах косата си на опашка излизайки от стаята на Кей. Бях си взела от своите дрехи и носех само черно, щеше да има да чака отново да ме види в различен от този цвят. Ослушах се търсейки къде е баща ми. Долових го някъде навън. Не можех да преценя какво точно правеше, сякаш стоеше на едно място ала едновременно с това и се движеше. Слязох долу и се огледах за Кей да го питам дали го е виждал. След като се доближих до него той ме целуна.

- Виждал ли си баща ми?

- Да, изглеждаше доста замислен. Май трудно свиква със свободата си.

- Навярно е така, само той знае какво е преживял през тези години.-грешах, можех да науча стига да поискам, но не бе честно спрямо него да гледам в спомените му, защото надали щях да видя хубави неща, които той не би искал да виждам.-Ще поговоря с него.

- Добре.-той ми се усмихна и тръгнах.

Излязох навън подминавайки го. В градината нямаше никого, къде ли беше? До слуха ми достигна един доста тънък и едва доловим звук от забиването на кинжал в мишена. Дематериализирах се там, от където предполагах, че идва звука. Видях татко да се цели в една мишена с три-четири ками като улучваше почти в центъра, но явно нещо го разсейваше, понеже не се съмнявах изобщо в уменията му. Приближих се до него, а той спря.

- Хей, какво има?-усмихна се престорено той. Аз отидох до него и го прегърнах. Знаех това колко помагаше когато си тъжен и искаш твой близък да те прегърне.

- Ще ми кажеш ли какво те тревожи?-вдигнах глава поглеждайки към очите му. Беше достатъчно по-висок и едър от мен, за да ме кара да изглеждам мъничка и невзрачна.

- Ела.-хвана ръцете ми и ме поведе към ствола на едно многовековно дърво, чийто корени бяха излезли на повърхността и можеше да се седне на тях.

- Слушам те.-той прокара ръка през косата си.

- От Изис разбрах, че моят братовчед, Рагнас, който за теб е твой чичо е бил убит преди доста време.-о, сигурно, защото му е бил роднина и са... колко ужасно!