Age of the Forgotten

Chapter 19

Евърууд, 2016

Случиха се толкова много неща и Кейдън все още не можеше да повярва на някои от тях. Като например, че Каликста бе неговата партньорка и той я бе приел и нямаше да я даде за нищо на света. Или пък че се бе запознал с баща ѝ. Ако някой му бе казал, че ще се срещне с вампира Каданс, който винеше за случилото се с родителите си, а още повече, че ще се влюби в неговата дъщеря нямаше да му повярва. Ала тя бе различна и имаше причина да е неговата отредена половинка. Да, бе красива, но за него бе много повече отвъд това. Каданс нямаше вина, че е последвал сърцето си и е решил да се опълчи на тези безсмислени правила. Разбираше го след като бе в същото положение, ала неговия вид щеше да се обърне срещу всички ако се наложеше, което бе почти стопроцентово сигурно. След като се отдалечиха от крепостта трябваше да се махнат от вампирските земи, но Каданс бе твърде слаб, за да се материализира. Затова реши да си улови животно и да се нахрани, а после да вървят, в неговата гора щеше да продължи храненето си. Останаха скрити в по-гъстата растителност и докато чакаха се появи заек. Не вярваше да му се нахвърли, но гладът можеше да доведе до отчаяни мерки. С прецизна гъвкавина го издебна и почти го разкъса със зъбите си. Бяха остри и дълги, Каликста не разполагаше с такива, може би защото бе жена. Накрая челюстта му бе покрита с кръв и очевидно жадуваше за още. Нападна втория заек, който се движеше с първия и изяде и него.

- Тук не е безопасно, ще продължим другаде.-намеси се тя.

- Да, добре.-той избърса устата си и се приближи.

- Къде ще отидем? Може би е по-добре в убежището.-предложи тя.

- Ехо, да не би да забрави самоличността му? Там е твърде незащитено.

- Но кой ще го потърси там?-оспори тя.

- Те не са глупави, ти си негова дъщеря и живееш там. Най-логично е да го потърсят точно там.-настоя той.

- Добре, тогава къде?

- В имението ми.-тя повдигна и двете си вежди изненадано.

- Във върколашките земи?! Там ли ще е най-безопасно?-тя вдигна невярващо едната си вежда.

- Кой би се сетил, че е там?-тя скръсти ръцете си и се умълча за няколко секунди.

- Хубаво, да вървим.

- Къде?-намеси се Каданс тъй като го бяха игнорирали по време на разговора си.