Age of the Forgotten

Chapter 14

Евърууд, 2016

Бях се събудила и застанах в седнало положение. Огледах се наоколо, изгревът отдавна бе настъпил съдейки по височината на слънцето на небосклона. Този път не бе дошъл в ранни зори да ме събужда. Обаче сега не се почувствах добре от този факт. Предпочитах да ме събуди, стига да дойдеше при мен. Въздъхнах тъжно, всичко онова беше просто едни фантазии, които нямаше как да бъдат изпълнени. Не знам защо майка ми ме убеждаваше, че той ще ме приеме такава каквато съм. Аз съм хибрид, мога да му навлека толкова много проблеми и дори заради мен може да загуби не само положението, но и живота си ако разберяха какво съм сторила. Притиснах гърдите си до коленете, не исках да вярвам на това, но фактите бяха пред мен. Защо толкова ме беше грижа той какво мисли за мен? Какво ме интересуваше той? Истината бе, че ме интересува и то много. Още от както го видях нещо в мен трепна. Дори в онази своя заплашителна вълча форма когато беше върху мен и можеше да ме разкъса, през премина някаква вълна. Когато го видях в човешка форма нямаше как да не забележа колко е красив. Толкова близо до мен, бях готова да се разтопя в ръцете му. А целувките... Начинът, по който обичаше той да владее положението и да доминира, моето малко телце на фона на неговото изпълнено с мускулна маса беше най-хубавото нещо, което ми се бе случвало. Жадувах за него, за допира му, за целувките... Знаех, че ако поиска да съм негова щях да се съглася, защото нямаше нещо, което да искам повече от това. Изведнъж осъзнах нещо. Не си бях дала сметка, че аз харесвам Кейдън. Никога преди не бях надувала някого така както него. Той бе единствения и подсъзнателно го бях разбрала още щом го зърнах. Той бе мъжът за мен, моята половинка.

Докато си седях чух шума от стъпките му. Най-сетне бе решил какво да стори с мен. Въздъхнах и изчаках да се появи. Щом слезе забелязах безизразното му изражение. Бе странно, не го бях виждала такъв. Приближи се и отключи, а аз се изправих без да откъсвам поглед от него. Доближи се до мен и застана така без да казва нищо.

- Е, реши ли какво ще правиш с мен?-очите му сякаш изучаваха моите.

- Отговори ми на един въпрос.-погледнах го озадачено, какво целеше с това?-Кажи ми какво изпитваш към мен.-тъкмо навлажнявах устните си когато той каза това и застинах.

- Да ти кажа...-заекнах аз.

- Да, искам да знам наистина какво чувстваш.-гласът му звучеше меко и не беше заповедно както е бил в други случаи.