Age of the Forgotten

Chapter 12

Евърууд, 2016

Кейдън гледаше към мен с такъв поглед, от който и най-силния и кръвожаден войн би потръпнал. Беше по средата между вълчата си форма и човешката, което му придаваше още по-заплашителен вид. Преглътнах тежко, нямаше да се измъкна без да му дам отговорите, които искаше. Преглътнах и усетих буцата, заседнала в гърлото ми. Не бях готова за това, а и надали щях да бъда.

- Коя си ти?!-просъска той.

- Аз...-боях се да му кажа, но беше по-лошо да мълча. Той можеше и сам да достигне до изводите, но по-добре да ги чуеше от моите уста.-Наистина дойдох да търся баща си!-опитах да се оправдая аз.

- Кой е той?!-изплю гневно той.

- Той наистина е вампир, но... майка ми не е.-преглътнах тежко, започваше се.-Аз съм Каликста Лилит.-навлажних устните си, не бях усетила кога са станали сухи.

- Лилит? Това е...-той се замисли и явно вече се сещаше чие бе то.-Най-висшия род сред сборището на вещиците.-той констатира шокирано.-А майка ти е Никс.

- Да.-потвърдих аз.

- Ти си... Не може да бъде!-засмя се невярвайки на собствените си заключения, но постепенно възприе, че това бе истината.-Ти си дъщерята на вампира и вещицата, които се осмелиха да прекрачат най-важното правило на расите! Ти си хибрид!-казваше го така все едно се отвращаваше и от това ме заболя.

- Да, такава съм. Толкова ли е ужасно?!-сама успях да доловя болката в гласа си, но не можех да я скрия.

- Ти ме излъга! А и ти си...-реших да довърша вместо него.

- Прогонена? Отхвърлена? Нежелана? Презирана? Да продължавам ли да изброявам?!-бях се разгневила и знаех, че очите ми са станали напълно металически.

- Знаеш ли какво си навлече на главата навлизайки в територията на върколаците?! И без това към теб се отнасят така... ако разберат няма да се поколебаят да те убият!-какво? Беше го грижа за мен ли?!

- Е, и? Ти самият искаше да ме убиеш, забрави ли?-повдигнах едната си вежда въпросително.

- Аз...-той замлъкна и преглътна тежко.

- Знам какъв риск поех, но ми омръзна всичко това. Каква вина имам аз, че родителите ми са сторили това и че са различни?! Всички ме съдят само като чуят името ми без да ги е грижа каква съм! Искам да открия баща си, само той ми е останал някъде там и аз няма да се откажа докато не го намеря.