Age of the Forgotten

Chapter 17

Евърууд, 2016

След като осведомих Кейдън за новото си откритие смалих книгата си в миниатюрен размер прибирайки я в един вътрешен джоб на якето си, така бе най-безопасно тъй като тя бе доста ценна и важна за мен.

- Вампирската територия, а? Май си поставила за цел да влезеш във всяка една.-той се засмя.

- Не го правя, защото много ми се иска.-отвърнах хапливо аз.

- Знам.-той се доближи до мен.-Напрегната си?-обви ръцете си около мен разтърквайки раменете ми.

- Просто се страхувам. Не знам какво ще стане, дали ще го открием и ако успеем дали... дали ще ме хареса и приеме.-изражението му се смекчи.

- Няма за какво да се тревожиш тогава. Ти си негова дъщеря, няма начин да не те обикне щом те види.-оценявах това, че се опитва да ме окуражи, но не вярвах, че може да е толкова лесно.

- Добре, да вървим тогава.

Той само кимна и изчаках да се преобрази. Този път беше още по-опасно, защото щях да навляза в земите на свои родственици от бащина линия, които ме мразеха не по-малко от другите. А и те надали щяха да са така благосклонни като Кейдън когато ме намери. Не че със зейналата си паст беше особено мил, но ме пощади и само ме отвлече. Е, друг въпрос е, че искаше да ме убие... Въздъхнах и се дематериализирах. Планът бе да стигнем вампирската гора, но да не приближаваме. Трябваше да сме на достатъчно безопасно разстояние, за да измислим план. Мястото бе непознато не само за мен, но и за него. Можеше да е Алфа, но не бе добре дошъл във владенията на друга раса. На тях не им пукаше дали идва най-нисшия или най-висшия от друг вид. Молекулите ми се носеха във въздуха докато не достигнаха целта си и там спряха възвръщайки формата ми. Кейдън не закъсня скоро след мен. Впечатлена бях от скоростта, която можеше да развие във вълчата си форма. Скрихме се зад един хълм, за да обсъдим какво ще правим.

- Знаеш ли къде точно се намира?

- Не напълно, но вътрешно един инстинкт ще ме води. Не мога да ти обясня какво точно е.

- Да, вещерски работи.-той махна вяло с ръка.

- Ще направя магия за невидимост, която да ни прикрие. Надявам се да издържи достатъчно дълго. Така влязох в твоята територия, но бях слаба и изчезна щом минах покрай стражите ти.