Age of the Forgotten

Chapter 6

Евърууд, 2016

В горния край на килията имаше малко прозорче, през което се процеждаше светлина и видях как се смрачи и се спусна нощта. Луната застана на хоризонта в пълния си блясък, а светлината ѝ озари помещението. Бях свила коленете си до тялото и ги бях обвила с ръце. Не знам какво ми бе станало, аз бях асасин, а се оставих той да ме доведе доброволно тук. Опитах да се дематериализирам – не стана, пробвах с магия и получих същия резултат. Проклети противомагии! Можеше да съм надарена с дарбите на два вида, но тук се чувствах досущ като Алия или пък Дуейв, абсолютно бездарна. Мога да разчитам единствено на физическата си сила. Като я споменах, той не ми взе оръжията, така че имах малко предимство когато се появеше отново. Не целях да го убивам, ако го сторех щеше да тръгне цялата глутница за главата ми, но да го раня и да избягам – да. Не знам как допуснах грешката да се оставя да ме открие, беше глупаво от моя страна. Вървях си, подплаших плячката му и го разгневих. Само ако се бях забавила малко и той можеше да я е хванал и да яде спокойно и дори да не ме забележи, но избрах точния момент, в който да се появя. Въздъхнах и опрях брадичката си на коленете. Забърках се в огромна каша. Кой знае как Алия се тревожеше за мен, а Дуейв я успокояваше, че съм добре и навярно убивам някого. Подсмихнах се при тази си мисъл, но бързо изражението ми се върна към предишното състояние. Стоях доста време в будно състояние докато умората не надделя и очите ми се затвориха сами.

* * *

Събудих се от утринните лъчи на слънцето. Ненавиждах то да ме събуждах, обичах да си поспивам до късно. Обърнах се на другата страна гледайки към мрачната безлична стена. Това бе доста по-мотивиращо за сън. Отново затворих очи, но чух шум от стъпки. Той идваше и никак не ми се нравеше идеята да ме събужда по това време. Направих се на заспала без да помръдвам. Реших да се възползвам от момента и скръстих ръце като тайно издърпах по един кинжал във всяка от тях. Стъпките му станаха по-тежки и вече можех да усетя присъствието му в залата, която и без това бе малка, но той я правеше да изглежда миниатюрна с масивното си тяло. Беше висок поне два метра и тежеше навярно сто и двадесет килограма и то само мускулна маса. Той отключи и влезе при мен.

- Събуди се.-дори не реагирах, а симулирах равно дишане като на спящ човек. Той изчака около десетина секунди, но явно си бе наумил да ме събужда.-Каликста, ставай!-това вече ми прозвуча като заповед. Простенах недоволно и измърморих сънено.