Age of the Forgotten

Chapter 23

Евърууд, 2016

Две седмици по-късно

Баща ми бе твърдо решен да се изправи срещу вампирския крал. Нямаше време за предварително „уведомление", защото само да го видеха и щяха да го заловят, затова щеше да отиде там и да го предизвика. Кратко и ясно. Преди това, обаче, се бе заел да се върне във форма. Ходеше на лов всеки ден, дори по повече от веднъж, за да засили организма си с кръв и също така се хранеше обилно, поради което наддаде значително тегло. Това му даде по-заплашителен вид, и без това беше достатъчно висок, а с нужната мускулна маса на фона на него и Кейдън аз бях невзрачна. Само че това не бе за пренебрегване. Вампирите си имаха свръх сила благодарение, на която можеха да вдигнат и тон, така че крехката ми фигура бе само една илюзия на възможностите ми. В допълнение тренираше с Кей, за да влезе в ритъм и се справяше изключително добре за седемнадесет години застой. Каза ни, че преди е бил най-добрия воин на краля, но титлата му не се е дължала на роднинската им връзка. Дори не се бях усъмнила в това, имайки предвид уменията, които виждах нагледно е бил неколкократно по-добър от настоящата си кондиция. Сега бе да го наречем леко ръждясал. Може би трябваше да запазя тези думи за себе си, за да не си изпатя. Всъщност, на колко ли години трябваше да е? Много интересно.

Тъкмо излизах от стаята си когато видях татко да се материализира някъде. Чакай, какво?! Проследих го мигновено и осъзнах, че се криеше в дърветата до къщата. Защо изобщо му бе да се крие?

- Татко?-попитах аз. Той се обърна рязко и сви устните си в права линия.

- Какво правиш тук?-останах изненадана от въпроса му. Как така ме питаше аз какво правя след като той също бе тук?

- Бих те попитала същото.

- Прибери се.-нареди ми той.

- Защо?

- Просто го направи.-скръстих ръцете си и вирнах брадичка.

- Няма.-отвърнах простичко. Той издиша шумно.

- Същата си като майка си. Каликста, върни се в имението.-не се поддавах на команди дори като дете, та сега ли щях?

- Мога да спелувам думата ако се налага.-усмихнах се престорено и знаех колко го дразня с това.

- Виж, не искам да ти се случи нищо лошо, затова направи каквото ти казах.

- А ти какво ще правиш?-повдигнах едната си вежда аз. Умълча се за известно време, в което успях да свържа две и две.-Не! Твърдо ти забранявам да отиваш сам където и да било!