Има какви ли не легенди, а тази е една от тях.
В Евърууд, отвъд сенките на нощта се крият мрачни същества. Те живеят в свой собствен свят и имат свои правила. А най-важното от тях е видовете никога да не се смесват. В продължение на векове, това пра...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Евърууд, 2016
Събудих се от навлизащите от слънцето лъчи. Прикрих очите си с ръка и запратих магия към завесите. Защо винаги сутрин бяха вдигнати, след като вечер самата аз ги спущах?! Издадох звук на раздразнение и се завих по-добре, за да спя. Едно от нещата, които изключително мразя е да ставам рано. След броени минути отново заспах.
„ Намирах се в някаква пещера. Беше тъмно, влажно и студено. Продължих напред единствено благодарение на доброто си зрение и нощем. Чуваха се приглушени звуци наподобяващи стенание, но може и да грешах. Опитах да възпроизведа светлина от магия, но нещо блокираше способностите ми. Противозащитна магия, в пещера?! В това нямаше логика освен ако нещо тук не се пазеше и то прекалено добре. Това бе дело на вещица или няколко такива, само те владееха заклинания. Продължих напред сякаш нещо ме водеше и искаше да отида там. Достигнах до центъра където пътят свършваше с една килия. Понечих да я докосна, но тя бе дори още по-защитена от самото място. Кой ли би го сторил? Отвътре забелязах тежки стоманени вериги да проблясват от пропуснатите лунни лъчи през една кухина в тавана. В края им стоеше мъж, окован изглежда от доста време. Беше мърляв и в доста лошо състояние. Косата му беше много дълга и неподдържана, това показваше и брадата му. Той дори не вдигна наведената си глава когато се доближих, все едно не бях там. Усетих стъпки иззад гърба си и се обърнах рязко. Двама души се бяха озовали зад мен. Толкова бързо не можеше да са нещо друго освен вампири. Тъкмо си помислих, че идват към мен, за да ме накажат, че съм дошла тук когато те просто преминаха през тялото ми. Стоях вцепенена няколко мига без да съзнавам какво става. Докоснах се, аз бях плътна, освен ако за тях аз не бях част от случващото се. Тогава как съм се озовала мисловно тук след като само спях? Обърнах се и видях, че отключиха клетката. Единия влезе и приближи пленника. Ритна крака му, за да го събуди.
