Age of the Forgotten

Chapter 16

Евърууд, 2016

Събудих се в обятията му, усещах голотата му до своята ала това не ме притесни. Ръката му почиваше на стомаха ми, а косите ни се бяха слели – приличаха на черно одеало от две различни материи и нюанси. Затворих отново очи, не ми се ставаше. Видях слънчевите лъчи, които бяха пропуснати през завесите и ме подразниха. Те имаха способността да ме събуждат най-успешно. Изсумтях недоволно, но се постарах да не го събудя, защото ми харесваше да го наблюдавам докато спи. Погали нежно едната му страна отмествайки паднал кичур пред лицето му. Имаше божествено изваяни черти, плътни устни и широка челюст. Миглите му бяха дълги, дори прекалено, не разбирах защо мъжете са надарени с такива като на тях не им трябват. Една жена би убила за такива. Да, завиждах му, но пък го правеха още по-красив. Не исках да го будя, в съня си бе толкова спокоен. Какво ли сънуваше? Доближих се до него и го целунах по бузата. Той сбръчка носле, един от най-симпатичните жестове, които бях виждала. Сложих ръка пред устата си потискайки до колкото е възможно кикота си. Продължи да се мръщи в съня си, навярно негодуваше, че го сръчквах. Така значи, ще видим това. Взех кичур от косата му и приближих върха до носа му. Той възнегодува още повече правейки странни гримаси. Този път се изкисках по звучно и той се размърда. Дишането му се промени, май го събудих. Полека открехна очите си и на лицето му цъфна усмивка. Забелязах, че когато се усмихнеше по-силно се очертаваха леки трапчинки. Погалих ги с пръста си, а той ме погледна все още сънено.

- Хмм... Събудила си се.-сутрешният му глас бе толкова плътен, толкова... секси.

- Да.-измърках аз.

- Ела тук, красавице!

Застана над мен и ме целуна нежно, но и същевременно страстно. Опря се на матрака, а аз обвих ръцете си около врата му. Искаше ми се да си останем тук вечно, без проблеми или заобикалящ ни свят, само ние двамата. Щом се отделихме ме прегърна и останахме така за известно време. Не исках да мисля за нищо, но то само идваше и не ми даваше покой. Баща ми бе там някъде и кой знае какво правеха с него. Сърцето ми се сви при тази мисъл, исках да го открия и да го опозная, той бе единственият ми роднина, който би могло да го е грижа за мен. Не го познавах, но майка ми се бе влюбила в него, той също я е обичал, значи нямаше да е като останалите. В сравнение с вещиците, вампирите бяха по-малкото зло. Той правеше кръгообразни движения по гърба ми, но аз почти не ги усещах. Бях доста напрегната.