Age of the Forgotten

Chapter 15

Евърууд, 2016

Изкачихме стълбите нагоре до втория етаж и поехме към стаята му. Той отвори врата и я затръшна с крак. Облегна ме на стената и спусна ръцете си към якето ми. Жадуваше да го махне отдавна. Разкопча го и го свали от мен заедно с разкъсаната ми блуза. Двете се озоваха на пода, а той ме огледа обстойно.

- Толкова си красива.-при тези му думи топлина се разля по цялото ми тяло чак до най-интимните ми части.

- Мм... Бих казала същото и за теб.

Той се засмя. Прокарах тениската през главата му като едновременно с това докоснах стегнатия му мускулест гръден кош. Когато я махнах долепи отново тялото си до моето и вече нямаше какво да ни дели – бяхме плът до плътта. Спуснах ръцете си надолу стигайки до колана му, исках да усещам кожата му, а не материята на дрехите. Той ми помогна и го разкопча набързо като остави накрая джинсите си да паднат свободно. Посегна към моите, а аз не го спрях. Направи го по-бавно и някак по еротично смъквайки ги постепенно по бедрата ми. Накрая останах само по бельо, което бе черно. Повдигна ме отново от пода и отърка члена си в женствеността ми. Изстенах блажено. Положи ме на огромното си легло, което когато видях за първи път ми минаха абсолютно подобни сцени през ума. Косата ми се разстла на чаршафите, а аз го гледах очакващо. Приближи се до мен и ме целуна. Неговата коса падна пред лицето ми и се сля с моята. Не е честно, тя бе в по-хубав черен гарваново черен нюанс. Вплетох пръстите си в нея, за да усетя по-ясно мекотата ѝ. Възхищавах се на хубавите коси, а това че бе мъжка бе толкова жалко. Всяка жена би убила за такава, не че аз се нуждаех от причина, за да убия по принцип. Отдели се от мен и се спусна по врата ми. Засмука го, а острите му зъби на върколак го одраскаха. Простенах и изпънах шията си назад. Когато приключи ме погледна с очи придобили цвета на тъмен оливин. Бяха дори по-ослепителни от обичайното, което ми хареса. Може би той се чувстваше така гледайки моите когато са металик. Погали устните ми докосвайки кучешките ми зъби, които бяха станали по-чувствителни и по-удължени от страстта помежду ни.

- Гладна ли си, скъпа моя?-попита ме той, със съблазнителен тон.

- Да.-измърках накрая.

Размени местата ни и сега той бе отдолу. Приближи лицето ми до врата си подканвайки ме да забия зъбите си в него. Не изчаках повторна покана и го направих. Мм... колко прекрасно! Неговата кръв имаше най-прекрасният вкус. Потопих се на удоволствието от това да поема на големи глътки от този божествен нектар. Не можех да я оприличи точно – долавяше есенцията на екзотични подправки и нещо, което не знаех как точно да нарека, но то бе най-отличителния му белег, дължеше се на неговото уникално само по себе си ДНК в кръвта му. Когато се заситих облизах раната и се отдръпнах. Погледнах очите му, бяха потъмнели още и ме гледаше с неприкрита страст. Постави ръката си зад врата ми галейки го с палеца си.