Age of the Forgotten

Chapter 4

Евърууд, 2016

Млад черен вълк стоеше право изправен на една скала. Изглеждаше величествено на фона на гората извисяваща се зад него и реката в подножието. Започваше да обикаля наляво-надясно нервно докато чакаше глутницата му да се появи. Когато най-сетне дотичаха от различни краища той ги изгледа със зорко око. Те не бяха обикновени вълци, всички те бяха върколаци. Пристъпи напред ръмжейки.

- Защо се забавихте?!-изплю гневно той. Върколаците можеха да говорят.

- Ние... спряхме за...-той ги прекъсна преди да е довършил.

- Няма значение, повече да не се повтаря!-не желаеше да слуша за пореден път как са се разсеяли по пътя заради някой заек или сърна.-Искам да докладват тези, които са били на патрула.

- Всичко беше наред, никакви натрапници.-това го удовлетвори. От векове глутницата спазваше правилото да охранява стриктно територията и да не позволява нито на вещиците, нито на вампирите да я прекрачват. Имаше изключения, но бе крайно желателно те да се свеждат до минимума.

- Нещо друго? Нещо необичайно?

- Нищо, всичко беше наред.

- Много добре. Дневния пост заел ли е позиция?

- Да, веднага след нас.-това го зарадва още повече, обичаше стриктността.

- Тогава сте свободни.

Повечето вълци се разотидоха, но един със светло кестенява грива остана и се доближи до техния алфа. Двамата се преобразиха почти веднага едновременно в хора. Това бяха просто две форми и те избираха в коя да бъдат, нямаше нищо с разкъсване на дрехите или нещо подобно. Би било крайно досадно да остават по голи задници непрестанно. Алфа-мъжкарят на глутницата имаше дълга до под раменете гарваново черна коса, която бе гъста и мека. Очите му бяха с цвят на светъл оливин – нито прекалено бледи, нито твърде искрящи. Скръсти ръцете си и изчака другият върколак да се присъедини към него.

- Кейдън, не мислиш ли, че държиш всичко толкова изкъсо? Ти самият възнегодуваше против методите на баща си, а сега правиш абсолютно същото.-мразеше да му го напомня, ала той действително вървеше устремено по стъпките на баща си.

- Аз съм алфа-мъжкият, Маел, трябва да въвеждам ред в глутницата и да спазвам правилата. Какво ще стане ако оставя вида ни незащитен и някой от другите раси се промъкне, а ние дори не разберем навреме за него?-имаше строго виждане за нещата и трудно някой можеше да промени мнението ми.