Age of the Forgotten

Epilogue

Евърууд, 2018

За две години и малко отгоре се бяха случили доста неща. Всяка една от трите раси прогресираше доста успешно и благодарение на това нараснаха значително по брой. Селен се оказа добра предводителка и действително поведе и вещиците към значителен прогрес. Каданс си спечели симпатията и доверието на вида си, дори на тези, които бяха по-скептично настроени в началото. Бе силен вампир и вдъхваше респект. Бе се доказал отдавна, че е един истински воин. Кейдън и Каликста се обичаха много и тя успя да си засвидетелства уважението на глутницата му, което бе от изключителна важност за него.

Каликста бе почти на двадесет и скоро щеше да настъпи извисяването ѝ. То се случваше в нощта на двадесетия рожден ден и тя бе подготвена за това. Бе развила вампирските си способности и с това вещерските умения също се бяха усилили. От години усилено се подготвяше за този момент, защото бе много важен тъй като при нея щеше да е по-сложно и се тревожеше как ще премине всичко.

Заветния ден бе настъпил. От дни или по-скоро седмица поне се чувстваше някак странно, все едно тялото ѝ предусещаше какво му предстои. Беше дори по-зле от това да бъде в цикъл, защото това нямаше да отмине просто така до три дни. Знаеше, че трябва да е сама и да премине през трансформацията си на истинска вещица някъде в уединение, но ѝ се щеше нейният партньор да е с нея. Те двамата рядко се разделяха, защото не можеха един без друг. Подготви се обличайки една роба и черно наметало. Отиде при Кейдън, за да го види преди да тръгне.

- Ще ми липсваш.

- И ти на мен.-целуна я по слепоочието.-Бъди внимателна, чу ли?-той я погледна в прекрасните металически очи.

- Да, ще бъда.-тя въздъхна.-Време е да вървя.-той я целуна за последно преди да я пусне с неохота.

Излезе и се запъти към гората. Там щеше да се материализира на едно специално за нея място. Затвори очи и си го представи. Не бе стъпвала там от години. Когато пристигна сърцето ѝ биеше учестено. Там вътре почиваше трупът на майка ѝ. Избра да дойде тук, за да усети подкрепата ѝ и да се чувства така сякаш тя е с нея. Спря където беше най-разчистено от дървета и по-далеч от скалата. Свали качулката си, а отвътре се подаваха къдрави кичури коса. Носеше бяла рокля пристегната с черен корсет, който изглеждаше много елегантно. Издиша шумно насъбралият ѝ се въздух и се отпусна затваряйки очи. Беше заучила толкова добре следващите думи, че можеше да ги каже и насън.

- Вещицата в мен ще се пробуди. За живот нов и сила вечна. Казвам се Каликста Лилит и това е моят миг сияен.

Текстът бе идентичен за всяка, като се изключеше името. Всяка вещица или вещер бяха длъжни да произнесат името си потвърждавайки кои са, за да може извисяването да е пълноценно. Усети приливът на енергия, който се спусна от краските на Луната. Поток от лунна енергия се вля в нея, а тя имаше чувството, че се издига от земята. Във вените ѝ се впи ново придобитата сила, карайки я да се чувства неимоверно могъща. Когато приключи бавно ходилата ѝ докоснаха земната повърхност. Чувстваше се толкова по-силна и някак... сякаш беше различна. Вдигна ръка към един камък премествайки го с такава лекота все едно бе перце. Можеше да почувства могъществото кипящо в нея. Никоя друга вещица не бе имала такава аура като нейната. Тя не просто бе като заредена, тя сияеше. Усмихна се развълнувано гледайки ръцете си невярващо. Погледна нагоре и безмълвно благодари на майка си. Знаеше, че я гледа някъде от там и че я обича. Тя също я обичаше и то много, както и баща си. Вече не се сърдеше на родителите си, защото те нямаха вина, че са последвали сърцата си. Имаха право да бъдат щастливи и може би някъде там щяха да са.

Тя бе Каликста Лилит – хибрид, полувампир и полувещица. Тя бе най-нежеланата от всички, прокудена да живее сред отхвърлените, а сега бе вампирска принцеса, върколашка Алфа и вещерска прима. Тя бе изживяла една цяла собствена ера на забравените.