Age of the Forgotten

Chapter 11

Евърууд, 2016

Няколко часа по-рано

Все още му бе трудно да повярва какво правеше. Бе решил да ѝ помогне и наистина спазваше обещанието си. Доведе я в този район в търсене на пещерата от съня ѝ. Беше шантаво да вярват на нещо такова, но щом бе толкова уверена можеше да направи компромис. След лутане из местността сякаш търсеха игла в копа сено. Накрая спряха пред една покрита с клони и храсталаци скала. Не разбираше какво правеха тук, тъй като там нямаше абсолютно никакъв вход. Гледаше недоумяващо и се чудеше. Не му убягна от погледа, че има нещо странно в държанието ѝ. След като разчистиха мястото не забеляза нещо по-различно. Но когато докосна скалата забеляза искрата, която се получи при контактът – мястото бе защитено с магия.

- Някакви идеи?-попита той.

- Мисля.-тя се огледа.-Защо не погледнеш натам, а аз – насам?-попита сочейки му най-отдалечения от нея край.

- Добре.-той се съгласи и се отдалечи.

Продължи да я наблюдава тайно с крайчеца на окото си. Тя нарочно го разкара, очевидно криеше нещо, но какво? Направи се, че не я гледа и продължи да се взира в гладката стена. Какво изобщо се опитваше да намери на нея? Та тя си бе празна! Тогава забеляза как прокарва ръка отгоре - нито много близо, нито много далеч. Какво по дяволите правеше?! Не можа да прикрие изумлението си и се обърна към нея гледайки я учудено. Изведнъж се спря на едно място и изглеждаше така все едно четеше. Присви очи в опит да види нещо, но не можа да забележи нищо освен камъка, който бе навсякъде един и същ. На него ли му имаше нещо или вампирите притежаваха и други способности, за които не знаеше? Продължи да я наблюдава тайно докато най-сетне не го извика. Застана до нея и скръсти ръцете си. Говореше му за някакъв текст, който гласеше, че вещицата направила магията е сложила условие, че само някой с кръвта на баща ѝ може да влезе. То беше странно най-вече, защото не виждаше поради каква причина вещица щеше да прави каквото и да било за друга раса, а камо ли услуга при това за вампир. Склони да влезе, а той остана да чака отвън. Тя изчезна някъде в мрака и не се виждаше.

„Какво криеш от мен Каликста? Какво си мислиш, че можеш да скриеш от мен?" Запита се той. Можеше да усети лъжата, а от нейните уста излизаше доста често. Стоя известно време така без да се случи нищо. Тогава внезапно се получи пропукване, което разтърси всичко наоколо. Зае отбранителна позиция и тялото му се стегна като частично вълкът започваше да надделява. Нещо се пръсна като стъкло, но частиците се изгубиха във въздуха. Това му беше достатъчно, за да се усъмни съвсем. Тя развали магия, а това не ставаше просто така! Тук имаше нещо и щеше да разбере какво е то. Минута по-късно когато излезе беше много слаба и видя, че може да се свлече всеки момент. Притече ѝ се на помощ и я взе в обятията си.