Angel

Четвърта глава

Тридесет минути по-късно, хванати през цялото време за ръце, стигнахме успешно до колата на Хари. По време на разходката този човек не спираше да ми предлага нещо за ядене.

,,-Искаш ли сладолед?

-Не.

-А какво ще кажеш за хотдог?

-Не.

-Ами ягоди? Мисля, че сега им е сезонът.''

След третото ,,не'' се отказа. После започна още по-неприятната част- пак започнах да се усмихвам. Имаше фенове. Имаше и папараци. Можех да припадна. Защо все на мен се случваше.

Раздавахме автографи, докато ме заслепяваха с огромните си камери и след като тълпата се пораздвижи, успяхме да се измъкнем. Дали някога ще свикна и с това?

-Е, добре си прекарахме.- само го погледнах учудено и после върнах погледа си през стъклото на колата.

-Свършихме си работата.- трябваше и аз да кажа нещо.

-Как така?- май получи слънчев удър.

-Папараците ни снимаха и вече феновете си мислят че сме двойка.- мразя да говоря толкова много.

-И си мислиш, че само това беше идеята на днешната ни среща?- а какво друго. Само кимнах леко с глава.- Не ти е хрумвало, че може би ще е добре да се опознаем един друг или нещо подобно?

,,Че кой би искал да ме опознава.''

-Повярвай ми, въобще не ти трябва да ме опознаваш.

-Но аз искам.- погледнах го. Мисля, че точно в този момент можех да видя през очилата му, право в очите му. За него е по-добре да не знае каква съм.

-Нека да тръгваме.

Карахме отново в тишина. Точи път беше неловко. Мразя когато е така. Пресегнах се и пуснах радиото. Първо беше опера, прекалено дълго крещят. Второто беше песен, но доста шумна...

-Хей, това е грубо.- пак се обади.

-Кое?

-Това беше моя песен.- знаех си, че гласът ми е познат, но няма да си променя мнението.

-Прекалено ми е шумна.- точно сега бях длъжна да кажа истината. Поне един път да кажа това, което мисля.

Чух го как се смее и пак го погледнах. Бях се навела и за това можех да погледна право в зелените му очи. Той се забавляваше?