Angel

Деветнадесета глава

Събудих се от лека кашлица. Беше ми студено и твърдо. Усещах нещо тежко около мен и се принудих да отворя очи.

Ококорих се щом видях Хари, който спеше с лице, сънтиметри по-далеч от моето.

Слънцето вече залязваше и аз се опитах да стана от него, но без успех. Беше ме хванал здраво.

-Хари, събуди се.- не знам дали прозвуча мило, но пак се закашлях. Боже, та аз бях само по бельо. Как не съм умряла досега?- Хари.- започнах леко да го бутам, но той само смръщи вежди и се сви, повличайки и мен. Сега пък лицето му се намираше до гърдите ми. Ще умра.

Трябваше да измисля как да го събудя. Може би... можех да го целуна по бузата и той да си помисли, че го нападат... защо не?

Наведох се към него и нежно докоснах бузата му с устни. Все едно го правех за първи път... може би защото наистина беше така.

Видях как се усмихва и затяга хватката си около мен.

-Само това исках.- дрезгав глас. Просто не можех да мисля в онзи момент.

Кашлицата ме извади от мислите ми и сложих глава на земята докато се успокоя.

-Хей, добре ли си?

-Нищо ми няма.- вече бе отворил очи и леко се бе отдалечил от мен, за да ме погледне. Сега дори ми стана още по-студено. В същото време умирах от жега отвътре.- Май настивам.

-Нека се обличаме и да тръгваме преди да се е стъмнило.

Двайсет минути ни отнеха докато съберем пикника и се облечем. После пътувахме в тишина в колата му с вплетени ръце. Хари не спираше да ми мрънка през целия път и аз накрая се смирих. Беше ми добре.

Кашлицата спря, което бе сигурен знак, че утре нямаше как да не отида в студиото и да започна със записите на албума си.

-Какво ще правиш през седмицата?- попитах Хари изведнъж.

-Ще пиша песни в студиото. Сигурен съм, че и ти ще си там.- кимнах му и се замислих.- Какво минава през главата ти в този момент?

-Хрумна ми една идея...- Боже, колко е трудно.

-И тя е...- следващите думи излезнаха от устата ми с усмивка.

-Какво ще кажеш да си направим наша собствена песен?- вече спокойно мога да се обадя на лудницата да ме прибере.

Настъпи за кратко време тишина и после Хари проговори.

-Сигурна ли си Ейнджъл?