Вибрация. Усещам как започвам да се събуждам, а не искам. Изръмжавам от раздразнение, но все пак протягам ръката си към телефона.
Не знам колко е часа, но е някъде през нощта, защото слънцето вече бе залязло.
-Ало?- Надявам се да съм го казала на глас.
-Госпожице Ковърс?- Този глас ми е познат. Работата не е на добре.
Отворих очи и се изправих от... леглото? Обърнах се бързо и видях спящият Хари от другата страна. Господи как се озовах тук?
-Господин Мартинсън?
-Точно така, извинявам се, че ви безспокоя в този късен час, но...- тъкмо погледнах часовника. Полунощ.- Трябва да поговорим. Незабавно.
-А какво правим точно сега?- Прозявка се надигна в мен. Излезнах от стаята, за да не събудя Хари и седнах на дивана в хола.
-Очи в очи. Това наистина е много важно за вас и вашата болест.- Спря за момент да си поеме дъж.- Мисля, че имам... решение.
Замръзнах. Решение? Какво означаваше това? Ще мога да оживея? Мога да водя нормален живот и да прекарам повече време с Хари?
-Идвам веднага.
Затворих му и тръгнах към входната врата. По най-тихия начин успях да си обуя обувките и да наметна някоя горна дреха. Тоест взех каквото ми паднеше... в това число и ключовете на Хари.
Джипът му беше огромен, поне за човек, който почти никога не е карал кола. Моля се само да стигна до болницата.
Двайсет минути по-късно без никакви катастрофи, паркирах колата на място за четири коли, но не ми пукаше. Посред нощ на дали има такава навалица в частна болница.
-Извинете, че се забавих.- казах на доктор Мартинсън, когато влезнах в кабинета му.
-Няма проблем. Настанявай се.- Тази дума ми подсказва, че доста дълго ще говорим.- Та така, Ейнджъл, вече почт цяла седмица се занимавам с твоето състояние и имам решение. Намерих, че преди години сме имали пациент със същата болест като твоята и сме приложили едно специално лечение. Не ти говоря с лекарски понятия именно заради това, че няма да ме разбереш, но както и да е, този пациент прие лечението и сега е жив и здрав.
-Нали казахте, че няма лечение. Как така изведнъж се появи.- Той наведе глава. Знаех си, че има и ,,но''.
ESTÁS LEYENDO
Angel
Fanfic,,Казвам се Ейнджъл... и това е единствената информация, която ще ви дам за себе си, защото вие така или иначе ще разберете.'' В разцвета на кариерата си като поп-звезда, Ейнджъл Ковърс всъщност няма нищо. Тя не е дружелюбно и мило момиче с хиляди п...
