Angel

Седемнадесета глава

Влизайки в къщата, аз тръгнах направо към кухнята, оставяйки Хари сам в хола. Трябваше ми вода, в големи количества. След като се напих, взех още малко за всеки случай и се отправих към дивана си.

Когато Хари ме видя леко ми се усмихна, но според мен се бе замислил. Поставих чашата на масата и той се пресегна да я вземе.

-Благодаря.- отпи от нея, преди да бях успяла да кажа, че всъщност не беше за него. Отказах се и се облегнах на меката облегалка.

-Кога смяташ да започнеш?- бях нетърпелива за първи път в живота си да разбера нещо. Чувството не ми хареса и исках да го махна колкото се може по-бързо.

-Името ти беше на един билборд.- това не го очаквах.- беше изписано много хубаво, с бели изпъкнали букви на черен фон. Стана ми любопитно и реших да проверя какво е това име. В интернет ми излизаха само твои снимки. Тъжни снимки, въпреки че ти се усмихваше на тях. Не им обърнах голямо внимание, защото и други певци бяха в същото състояниер, а може би всички сме така. Всичко обаче се промени, когато чух гласа ти. Ейнджъл, ти имаш най-невероятния глас, който някога съм чувал.- още неочаквани изненади.- Тогава бях твърдо решен, че искам да се срещна с теб и да те... опозная. Не мога да повярвам, че го казвам, но през последния месец слушам само твои песни.

Бузите му бяха станали леко червени. Защо? Да не би да се срамува... от мен?

Но когато чух думите му, усмивка пробягна по лицето ми за кратко.

-Значи наистина си тук с мен от съжаление?- исках да съм сигурна в това, което разбрах.

-Какво? Не, разбира се, че не!- все едно го бях обидила. Беше съединил вежди и ме гледаше странно.- Ейнджъл не разбра ли, че току-що ти казах, че те харесвам?

Замълчах. Още неочаквани неща.

-Защо?

-Спри да ми задаваш този въпрос.- напрегна се.

-Просто не разбирам как можеш да харесваш нещо, което е мъртво от вътре.- казах много тихо, но така че да може да ме чуе. Наведох глава към ръцете си и започнах да си играя с тях.

Чух как въздиша, после и как се мести. Накрая усетих да хваща ръцете ми и видях как кляка до мен.

-Забранявам ти да казваш тези думи.- погледнах го. Той има ли това право. 

-Не можеш.- отвърнах му.

-Напротив.- усмихна ми се. Как винаги всичко се оправя само като ми се усмихне?

-И кой ти даде това право?- нямаше да се откажа.

-Виж, искаш ли да направиш нещо лудо?- да не би да смени темата? Кимнах.- Добре, предизвиквам те да ми станеш гадже.

-Така ли се играе тази игра?- бях я гледала по филмите, но явно там е по-опростен вариант.

-Нещо подобно.

-Но ние вече сме гаджета.- нали заради това сме тук сега.

-Само пред репортерите. Моето предизивкателство е да сме истински гаджета.- очите му светеха като коледни лампички, чакайки отговора ми.- Ако издържим един месец, точно на трийстия ден ще те попитам дали ме харесваш истински.

-Ами ако не те?- тъга премина през него, но бързо я скри. Как го прави?

-Тогава ще те оставя намира.