Angel

Тринадесета глава

Този ден се очертаваше отвратителен. Навън валеше, а аз все още не можех да стана от леглото. Имах чувството, че в стаята е минус педесет градуса. Тресях се от студ, въпреки че се бях завила с две от най-дебелите одеала. Кихах, защото имунната ми система ме беше изоставила и кашлях, явно защото можех.

Телефонът ми започна да звъни и бях напълно обедена кой е.

-Готова ли си за още една доза забавления?- като чух гласът му бях обедена, че вчерашната пица започва да намира погрешният път навън. Затичах се към тоалетната все още с телефон в ръка и изповръщах всичко почти над тоалетната чиния.- Приемам го като ,,ще си помисля''.

-Не ми е до шегички, Хари.- Боже, това аз ли бях? Гласът ми все едно бе мутирал, дори и по-лошо... звучах като умираща крава. Добре че не измучах.- Може би утре.

-А защо не, аз да дойда у вас и да ти сготвя нещо.

-Ако можеш да приготвиш нещо от ледените блокчета в хладилника, ще те призная.- легнах пак в леглото и се завих през глава. Беше ми толкова уютно.

-Не се безспокой за това.- това ми беше последна грижа и без това.- При теб съм след минутки.

Не се шегуваше като казваше ,,след минутки''. Не бе минал и половин час и някой звънна на вратата. За жалост успях да се загърна само с едното одеало и с много мъки успях да стигна до вратата.

Забелязах че Хари беше с две пълни торби в ръцете си, докато го пусках да мине.

-Честно, не изглеждаш никак добре.- Протегна ръка към челото ми, но аз бързо се поместих.

-Температурата ми е трийсет и девет.- не исках да ме докосва поради две причини. Първата бе, че след като му разказах вчера за ,,детството'' си спомените как непознати мъже ме докосват изникнаха в главата ми. Втората причина бе, че не исках да го заразя.

-Добре. Ти си легни, а аз ще ти направя супа.- не изчаках втора покана и се хвърлих на дивана. Листовете с песните ми още стояха на малката масичка, разпилени навсякъде, въпреки че за мен бяха подредени по свой собствен начин.

Бързо ми се доспа и докато се усетя бях заспала.

Събудих се, не знам колко бях спала, но така като гледам навън се бе стъмнило. Погледнах към масата и видях купа пълна с някаква течност. Листовете бяха прилежно избутани, за да й направят място, но така и не можах да се протегна да я взема. Успях само леко да измрънкам, защото всеки момент щях да повърна.