Angel

Двадесета глава

Миналата вечер не спах. Точно поради тази причина сега изглеждам като чудовище, което се е борело в милионна армия цяла нощ... но поне е победило. Както и аз.

Вече се намирах в студиото, но нямаше да запиша песента, която написах вчера. Тя щеше да си остане само за мен.

Бях в една малка стаичка с Боб и още един мъж, който ми помагаше със записването и създаването на мелодии по песните. Не му помнех името, но съм почти сигурна, че започваше с ,,П''.

-Добре Ейнджъл, след като избрахме песните, ви оставям с Рос да ги запишете, аз имам малко работа.- бях близо.- До скоро, слънце.

Кимнах му и след като излезе през вратата Рос ме подкани да започваме.

Изглеждаше стар за годините си. Косата му беше отдавна побеляла и бръчките на лицето му си личаха доста. Изглеждаше слаб, явно от депресия, а може би защото знеше, че ще работи с мен.

-Хайде Ейнджъл, чака ни дълъг ден.

Четири часа по-късно бяхме готови с новата песен и Рос ми даде обедна почивка. Въпреки че не исках в момента нищо друго освен кафе.

Тръгнах да излизам, когато телефона ми иззвъня. Отново съобщение... от непознатия номер.

Тръпки полазиха по мен. Мислех си, че е временно, защо тогава продължават?

,,Вкъщи те очаква изненада.''

Изведнъж къщата, в която исках да остана завинаги, се превърна в последното място, на което исках да съм в момента.

Хвърлих телефона в чантата си и излезнах от стаята. Онова стягане в гърдите ми отново се появи, но този път много по-болезнено.

Не знам как бях успяла да стигна до тоалетните, но докато се усята бях на една от тоалетните чинии и дишах тежко. Можех да изкарам само стомашните си сокове, защото вчера бях яла само две парченца от сандвича, който Хари бе направил.

След като си го спомних, ми се прииска да го видя. Не се ли намирхме в една и съща сграда в момента?

Не, нямаше да го занимавам с това. Аз съм му гадже, а те трябва да радват половинката си, а не да я тревожат.

Половинка... толкова нереално.

След като се успокоих, си наплисках лицето и излезнах от тоалетната малко по-спокойна.