Angel

Единадесета глава

Цяла нощ не можах да спя. Въртях се в леглодо до към полунощ, след това си взех тетрадката и започнах да си пиша нещо в нея. Това за жалост бързо ми омръзна и си взех лаптопа. Така цели три часа четох какво е да си приятел, как де се държиш, какво да правиш, как да общуваш се него...

Не си бях настроила аларма, но въпреки това телефона ми започна да звъни. Натиснах и я изключих със затворени очи, но пет минути по-късно пак започна да звъни. Отворих очи, за да видя какво става с устройството и се оказа, че не беше алармата... Хари.

-Ало?- гласът ми беше дълбок, обичайният за всяка сутрин.

-Дарт Вейдър?- да, много забавно.

-Да, аз съм баща ти. Какво искаш?- пооправих си малко гласа.

-Ами, нали днес щяхме да се помотаем, като приятели.- как успях да го забравя.

-Моля те не ми казвай, че си пред къщата ми.- измрънках и си ударих челото.

-Добре няма.

-Преди пет минути се събудих.- по-скоро той ме събуди.

-А защо просто не ме пуснеш да вляза и да те изчакам да се оправиш.- бях му затворила вече и тръгнах към долния етаж. Сърцето ми започна да бие по-силно. За първи път ще поканя приятел в дома си.

-Здрасти.- усмивката му беше някак си мека. Аз му отвърнах по същия начин и го пуснах да мине.- Последният път когато бях тук видях само спалнята ти.- започна леко да се смее. Беше облечен с черни дънки и бяла тениска с жълта звезда на нея. Забелязах, че слънчевите му очила не бяха на него. Така повече му отива.

-Можеш сега да видиш и хола.- това помещение представляваше смесени два етажа, което правеше илюзията, че е по-голям но всъщност когато се сложи един дива, два фотьоила, малка масичка и педесет и два инчов телевизор... всичко се запълва. Стените бяха в бяло, което леко ме депресираше и за това бях окачила по тях шарени картини, но въобще не им обръщах внимание. Важното беше да не се чувствам като в лудница.

-Много е хубаво.- обикаляше навсякъде като полицай, търсещ контрабандната стока.

-Можеш да се настаниш където поискаш.- посочих му масичката, но секунди след това съжалих. Сетих се, че вчера бях преместила всички листове от леглото ми тук, за да си легна спокойно.- Но можеш и да отидеш в градината. Там също можеш да седнеш, а и времето е хубаво.- започнах да го бутам към двора ми, отворих вратата и набързо му показах къде да седне.- Отивам да се преоблека и идвам.