Angel

Двадесет и осма глава

Взеха ми доста изследвания. Все едно аз съм в по-критично състояние от Хари.

Чувствах се замаяна от взимането на кръв, а после и от няколкото снимки, заради невероятния шум. Сега просто стоях в чакалнята и се молех някой доктор да излезе през онази шибана врата и да ми каже най-накрая, че Хари е жив и здрав и на секундата могат да го изпишат.

Но това не се случва и минават часове, в които сигурно през пет секунди питам на рецепцията дали имат нещо нова за Хари. Жената естествено винаги ме гледаше на криво и единствената прклета дума, която явно знаеше беше ,,не''.

Скоро напълно щях да откача.

По едно време вратата, която така и не помръдваше часове наред се отвори и през нея излезе някакъв доктор. Нямаше нужда да пита дали някой роднина на Хари е тук, защото аз бързо изтичах към него.

-Как е той?- ръцете ми трепереха, а краката почти не ме държаха.

-Вие каква сте му?

-По дяволите, кажете ми как е той. Аз съм неговата приятелка.- Извиках. С пълно гърло, но след толкова часове на един неудобен стол, не можех да кажа ,,Ами преди седмица скъсах с него, но май му се водя приятелка. Искате ли да седнем на по чаша кафе да ви разкажа в детайли?''

-Пациентът е стабилен. Има доста тежки наранявания и три спукани ребра, но почти нищо сериозно. Скоро ще се събуди, но ще го държим на обезболяващи...

-Мога ли да го видя?- Прекъснах го веднага щом разбрах това, което ми трябва да знам.

-Да, сестрите сега го настаняват в отделна стая. Тази в дъното на коридора.- Не чаках и секунда повече, а направо хукнах към врата. Тичах... не спринтирах... какво говоря, направо летях към стаята му. Видях две сестри да излизат от там и дова ми даде още повече сили. Исках да го видя. Трябваше да го видя, да се оверя със собствените си очи, че е добре.

Когато отворих вратата, сълзите вече бяха потекли. Не си направих труда да ги трия, защото почти не ги усещах.

Той е тук... и е добре. Жив е.

Тръгнах към малкото диванче до леглото му. Седнах и просто го наблюдавах. Не можех да докосна ръката му или да го погаля по главата, да усетя косата му между пръстите ми. А толкова много исках.

Взирах се в него сигурно с години и може би щях да издържа още векове. Можех да го наблюдавам и никога да не ми омръзне.