For You (BG Fanfiction)

Глава първа

Гледната точка на Лиъм:
   Като собственик на една от най-престижните мултимедийни компании в Сиатъл, бих могъл да твърдя, че живота ми винаги тече на бързи обороти. Да, имам всичко, от което се нуждая. Постигнал съм много и то напълно сам. Издигнах се буквално от нищото. За разлика от повечето хора тук, в този град на бизнесмени, аз съм видял и две, и двеста. Дълго време живях с малко. Майка ми едва успяваше да се грижи за мен след като останах без баща. Той ни изостави и повече не погледна назад. Вече съм на тридесет, а не съм го виждал или чувал от двадесет години. Не ми липсва. Никога нищо не е направил за мен. Бях си обещал, че когато порасна, ще мога да осигуря всичко, както на себе си, така и на майка си.
   Разбира се, че като всеки един преуспял милионер, имам свое собствено семейство. Синът ми – Алекс беше само на седем годинки, но той беше единствената причина за усмивката на лицето ми. Бракът ми с Ксения не вървеше от години. Любовта ми към нея се беше изпарила. Не чувствах нищо, но не можех да я оставя. Не исках да се превърна в копие на баща си. Освен това, тя беше майка на детето ми и аз отлично виждах погледа, с който тя ме гледа непрекъснато. Беше изпълнен с любов, на която аз не можех да отвърна. Вече не. Не знам какво се случи с нас. Просто една сутрин се събудих и осъзнах, че съм празен отвътре. Единственото, което имаше значение за мен, бяха синът ми, майка ми и работата, към която в известна степен бях пристрастен.
   Беше средата на работната седмица. Както обикновено, бях затрупан. Бюрото в кабинета ми, беше заринато от документи, които чакаха одобрението и подписа ми. Секретарката ми не ме оставяше намира, а служителите ми непрекъснато търчаха нагоре-надолу, вършейки работата си. През това време, аз правех всичко по силите си, за да не полудея и да захвърля всичко. Професията ми се занимаваше предимно с изготвяне на сайтове за различни фирми, хотели, ресторанти и всякакъв друг вид обекти. Занимавах се и с реклами за определен вид събития. Можех да свърша всичко, което можеше да се направи с компютър. Работата ми беше тежка. Изискваше непрекъснато да съм на ясно с новите технологии, да умея да ги прилагам и да успея да науча служителите си да боравят с тях. Това, че съм шефът, не означава, че не върша нищо. Даже точно обратното. Всичко се стоварваше върху мен.
   Докато се стараех да не объркам нещо по поредния договор, който съставях, звъненето на телефона до мен, ме извади от мислите ми. Оставих това, с което се занимавах и приех обаждането.