For You (BG Fanfiction)

Глава тридесет и четвърта

Гледната точка на Лиъм:
   Ксения. Никога не съм подозирал, че би стигнала дотук. Знаех, че в момента сигурно ненавижда Беа, но да поръча на онези двамата да я пребият… това вече бе прекалено. Все още бях шокиран от новината, че ще имам второ дете, но колкото повече мислих за това, толкова повече ми харесваше. Наистина исках момиченце. Имах един син и идеята да имам дъщеря ми се струваше прекрасна.
   Беа все още беше в твърде тежко състояние, за да я изпишат. Това донякъде ме успокояваше, защото знаех, че тя и бебето ще са в безопасност, докато се разправям с бившата си. Тръгнах си от болницата след няколко часа. Исках да се уверя, че Беа беше добре. Тя нямаше представа, че ще отида да потърся отговор от Ксения. Щях да я пратя в затвора. Трябваше единствено да я погледна в очите. Дори и да ме излъже, ще разбера истината. Няма да се измъкне. Тя постави в опасност животът на Беа и този на нероденото ми дете. Онези двамата също щяха да си получат заслуженото. Нямаше да оставя нещата така. Разполагах с достатъчно власт в този град, за да ги накарам да си платят.
   Не се колебах. Отидох в полицията. Трябваше да говоря с някого и да му разкажа всичко. Ако получа помощ, виновниците щяха да са зад решетките още тази вечер. Офицер Малъри пое случаят. Казах му всичко, което знаех за случилото се. Изказах и предположенията си, че бъдещата ми бивша съпруга може да има пръст в това. Съгласи се да ми помогне. Процедурата се задейства бързо. Не можех да разбера дали беше заради самия случай, или заради това, че най-големия бизнесмен в този град имаше нужда от помощта им. Щях да я осъдя. Не ме интересуваше. Щях да гледам как я закопчават с белезниците и нямаше да ми мигне окото. Ще си получи заслуженото. А, когато съдията чуе, че Беа е била бременна, Ксения може да се сбогува с правата за попечителство. Вместо това може да каже „здравей” на килията си в затвора.
   Тя и Моника живееха в другия край на града. В един от бедните квартали на Сиатъл. Близо до мястото, където аз самият отраснах. Имах труден живот. Ксения също не беше израснала със златна лъжица в устата. И двамата се научихме, че трябва да се борим за стандарта на живот, който водим. Е, или по-скоро аз. Исках да спася майка си от този ужасен квартал. Още, когато фирмата потръгна, това беше първото нещо, което направих. Преместих я в друго жилище, чиито условия бяха значително по-добри. Бях доволен от всичко, което бях постигнал през живота си.
   Пристигнах пред къщата, от която изведох Ксения преди десетина години и слязох от автомобила си. Погледите на всички любопитни съседи веднага се насочиха към мен. Бях избягал от работа днес заради случилото се, така че все още се разхождах наоколо със скъпия официален костюм. Осъзнавах, че това привлича внимание, но бях твърде притеснен, за да се прибера и преоблека. Забелязах, че оградата на дома им беше полусрутена, а външната боя беше олющена. Предполагам, че Ксения трудно се е приспособила към стария начин на живот, който изобщо не й липсваше.
   Почуках на вратата и зачаках някой да ми отвори. Знаех, че Миранда и Джон няма да се радват да ме видят, но трябваше да говоря с дъщеря им.