Глава двадесет и четвърта

4.3K 186 4
                                    

Гледната точка на Беа:
   Никога нямаше да забравя миналата нощ. Беше перфектна. Лиъм беше перфектен. И изключително внимателен. Единственото, което чувствах снощи беше любовта, примесена с удоволствието. Не съжалявам, че чаках толкова дълго. Не съжалявам, че се отдадох на Лиъм. Той беше моята първа, но и истинска любов. Беше много повече, от който и да било друг. Не можеше да се сравнява с нито едно от момчетата, с които някога съм имала нещо общо. Все още усещах докосванията му, целувките му, кожата му… Спомних си думите му, когато бяхме в киното. Беше ми казал, че ще го искам отново и отново. И беше прав.
   Когато се събудих тази сутрин, Лиъм не беше до мен. Осъзнах, че бяхме прекарали цялата нощ отвън. Слънцето грееше и беше топло, но увих одеялото около тялото си. Изправих се и се запътих към вътрешността на яхтата. Очаквах да намеря Лиъм в кухнята, но го нямаше. Предположих, че може да е в банята. Намерих го до мивката, полугол до кръста. Следите от ноктите ми, които бях оставила по гърба му, все още си личаха. Стояха му добре. Прехапах долната си устна и продължих да го наблюдавам мълчаливо. Всеки път, когато го погледнех се влюбвах все по-силно. Бях забравила за всичко. Той ми действаше така. Ксения, Алекс, Саманта, бях оставила всичко зад себе си. Знаех, че края на почивката ни наближава, а това означаваше, че отново трябва да започнем да разиграваме добре познатият ни театър. Аз щях да съм бавачката, която не се интересува от него, а той верен съпруг, който не е изпитвал любов от години. Насилих се да не мисля за това. Не исках да съсипвам настроението си. Сутринта беше прекрасна и нищо нямаше да е в състояние да помрачи този ден.

- Красавице… просто ще стоиш там и ще ме наблюдаваш ли? – Лиъм проговори, изкарвайки ме от мислите ми.
- Да. – подсмихнах се. – Пречи ли ти?
- Скъпа, нямам нищо против да те гледам в този вид цял ден, но не мисля, че на хората на плажа ще им хареса.
- Какво? – попитах, но не получих отговор. Това означава ли, че наблизо имаше плаж?

                              💐💐💐
   Нямах представа, че тук наоколо се разполага плажна ивица. А, още по-малко знаех как ще се доберем до нея, при положение, че бяхме на яхтата. След разговора с Лиъм, той ми отстъпи банята. Както всяко друго момиче, преживяло първият си път преди по-малко от дванадесет часа, и аз се чудех дали изглеждам по-различно. Имах усещането, че всички ще разберат. Ако родителите ми ме видят в момента, със сигурност ще узнаят. А, ако Елина разбере, няма да ме остави намира, докато не й разкажа всички подробности. И въпреки това, аз наистина се чувствах различна. Очите ми го издаваха.
   Плажът беше прекрасен и доста по-населен, отколкото очаквах, че ще бъде. Не знаех за съществуването му, но това може би се дължеше на факта, че тук идваха само отбрани хора от висшето общество. Такива хора, които можеха да си позволят да останат в хотела, който се разполагаше на няколко метра от луксозните шатри. Сервитьори обикаляха наоколо, за да угодят на клиентите си, а аз бях изненадана от това, че Лиъм познаваше повечето от персонала.

For You (BG Fanfiction)Where stories live. Discover now