For You (BG Fanfiction)

Глава единадесета

Гледната точка на Беа:
   Имението на семейство Пейн тънеше в разкош. Разполагаше с дузина стаи, които преливаха от материални неща и демонстрираха лукс, но моето любимо място бяха градините с бели рози. Мат вършеше невероятна работа, защото изглеждаха повече от прекрасно. Днес беше топъл, пролетен съботен ден. Времето се затопляше и топлината от слънчевите лъчи започваше да се усеща. Като всеки друг почивен ден, цялото семейство беше у дома. Тези дни тук бяха коренно различни от тези през седмицата. Всички бяха в къщата, но бяха разделени. Ксения четеше модни списания във всекидневната, Лиъм работеше в кабинета си, а аз тичах след Алекс, докато играехме на гоненица. Смехът му изпълваше всичко наоколо, а това ме караше да се усмихвам. Той беше най-енергичното дете, което някога съм виждала. Харесваше ми това да съм му бавачка. Това определено беше най-хубавата работа, която можех да започна. Искрено съм благодарна на Лиъм, че ми даде възможност. Благодарна съм на Елина, че ме насърчи да опитам, защото определено не съжалявам.
   Беше станало обяд, когато Мари повика Алекс, за да хапне нещо. Изпратих го в кухнята, а аз реших да остана още малко. Не исках да се връщам обратно в имението. Имах нужда от чист въздух, а градините ми се отразяваха добре. Изумявах се, че всичко това беше собственост на Лиъм. Имаше на свое разположение толкова земя, а той предпочиташе да стои затворен в кабинета си. Може би си имаше причини. Може би се притесняваше, че ако излезе, ще се зароди скандал между него и Ксения. Детето беше тук и точно сега караниците са напълно излишни. Все още ми беше трудно да приема разговорът с Мат. Това семейство се разпадаше и никой не правеше нищо по въпроса. Разбирах, че продължават да се правят на щастливи заради Алекс, но и те имаха право на истинско и непринудено щастие. Въпреки всички тези размисли, които се въртяха из главата ми, аз нямах никакво право да се меся в личния им живот.
   Продължавах да се разхождам наоколо, наслаждавайки се на времето, когато погледът ми се насочи към величествената къща. Очите ми попаднаха върху един прозорец, през който ясно успях да различа силуета на Лиъм. Сигурно там беше кабинетът му. Наблюдаваше ме, а погледите ни се засякоха. Една малка усмивка се появи на лицето му, а в следващия миг видях как ми помаха. Отвърнах, а след това си позволих да се обърна и да продължа по пътя си, усещайки уханието на розите.
   Определено не очаквах, че само няколко минути по-късно, ще се сдобия с неочаквана компания. Изглеждаше великолепно. Беше толкова красив и дори в този небрежен вид, в него все пак се запазваше частица елегантност. Не биваше дори да си помислям подобни неща. Госпожа Ксения ме предупреди, но в този момент не можех да мисля трезво.