For You (BG Fanfiction)

Епилог

Гледната точка на Лиъм:
   Измина цяла година, откакто животът ми се промени. С Ксения бяхме разведени, а както и предполагах, попечителството над Алекс остана в мен. Съдът беше решил, че докато навърши шестнадесет, ще има право да я вижда всеки уикенд. Ксения отказваше да идва дотук, за да го вземе и за това се налагаше да го водя. Моника беше в затвора. Осъдиха я на осем години, защото побоят над Беа се считаше за опит за убийство. Двамата мъже, които бяха свършили черната работа, също си понесоха последствията.
   Всичко постепенно се нареди. Алекс порасна с една година и се привърза още повече към Беа. Тя му беше като втора майка. Грижеше се за него по-добре и от Ксения, която все още не можеше да свикне със случващото се. Хората постепенно започнаха да приемат връзката ми с Беа. Разликата във възрастта ни вече не беше тема на обсъждане, а служителите ми дори не обръщаха внимание. Освен Алекс, у дома вече имахме още едно малко дете. Дъщеря ми Амелия беше само на три месеца, но беше най-сладкото бебе, което някога съм виждал. Алекс приличаше на мен, но Амелия беше същинско копие на Беа.
   С нея все още не бяхме женени. Не искахме да бързаме, но знаех, че съвсем скоро това ще се промени. Не бях избрал моментът, в който да попитам Беа да се омъжи за мен, но пръстена беше в мен. Взех го от бижутера преди няколко дни, но все още не бях събрал кураж, за да отправя предложението. Знаех, че Беа ще се съгласи. Не се притеснявах заради това. По-скоро бях разтревожен от последствията. Обичах Беа също толкова силно, колкото и Ксения преди години. Ами, ако всичко се объркаше? Ако след известно време, чувствата ми отново си отидат? Не искам да й го причинявам. Няма да мога да понеса това, че я наранявам. Беа беше на двадесет и четири, а вече щеше да се омъжи. Ако се окаже, че само съм й загубил времето? Не исках тя да страда. Обичах я. Бях убеден, че това няма да се промени, но не можех да се отърва от страха и притесненията си.
   Знаех, че все някога ще трябва да го направя. И бях решил, че ще е тази вечер. Алекс и Амелия щяха да останат при родителите на Беа, които се съгласиха да ги гледат. Радвах се от това, че приемаха Алекс като свое внуче. Същото важеше и за моята майка, която се влюби в Амелия от пръв поглед.

                           💐💐💐
- Все още не знам защо настоя да оставим децата и да дойдем тук? – попита Беа, докато подготвях яхтата за отплаване. Реших да го направя тук, защото това беше първото място, на което пристигнахме заедно. И щях да помня случилото се тук завинаги.
- Скъпа, казах ти, че искам да прекараме малко време заедно. – усмихнах се.
- Да, но трябва да има някакво логично обяснение. Ти си взе три дни почивка от работа. И то през натоварения сезон.
- Познаваш ме. – засмях се леко. – Права си. Има повод, за да сме тук.
- Ще ми кажеш ли какъв е?
- Не. Първо, мисля да вечеряме.
- Не може ли да ми кажеш, а след това да вечеряме? Ако е нещо хубаво, ще можем да празнуваме.
- Никога не се отказваш, нали? – тя кимна положително.
- Е, добре. И без това съм подготвен от няколко дни. Предполагам, че няма да навреди, ако не следваме плана.
- Момент… за какво си подготвен? – попита любопитно, а аз извадих велурената кутия от джоба си. – Лиъм…
- Беа, знам, че може би е малко прибързано, но искам да прекарам остатъка от живота си с теб. Нямам думи, с които да опиша това, което чувствам към теб… Ще се омъжиш ли за мен? – трябва да призная, че не бях толкова нервен дори когато предложих на Ксения.
- Да. – усмихна се, а аз извадих пръстена и го поставих на пръста й. – Затова ли беше толкова потаен през последните няколко дни? – кимнах положително. – А, аз си помислих, че ми изневеряваш.
- Сериозно ли? – тя само сви рамене. – Никога не си го мисли повече, чуваш ли? Обичам те.
- И аз те обичам. – каза и залепи устните си за моите.

   Предполагам, че историята ни не може да има по-хубав край.

Благодаря на всички, които следиха For You! Радвам се, че имаше този успех.❤❤
   Както обикновено, след края на една история, започвам друга. По-долу⏬ може да прочетете резюмето на нова история с Лиъм, която ще пусна, ако има достатъчно заинтересовани читатели. Ако Ви хареса, моля да оставите коментар, на който просто да пише "Да" и да гласувате. Благодаря!

   Калия Андерсън беше момиче, което доказваше, че може да съществува истинско приятелство между мъж и жена. И защо? Защото тя самата имаше най-добър приятел. Лиъм.
   Наистина… приятелството между тях беше неописуемо. Те бяха готови на всичко един за друг. Разбира се, това приятелство променяше обликът си, в мига когато единият се влюби…
   Калия беше влюбена в Лиъм. От години. Знаеше само Ария – най-добрият приятел от женски пол. Калия се беше научила да живее и прикрива болката и разочарованието от несподелената си любов. Беше свикнала и с Морган – приятелката на Лиъм. Мислеше си, че никога няма да успее да се измъкне от чувствата, които я обгръщаха.
   Но тогава се появи Дилън. Момчето, което щеше да отвори очите на Лиъм и щеше да подложи приятелството му с Калия на най-голямото изпитание.