For You (BG Fanfiction)

Глава двадесет и седма

Гледната точка на Беа:
   Моника Козуей. Живееше в имение Пейн от две седмици. Бе сестра на Ксения. Със значително по-лош характер. Ако мислех съпругата на Лиъм за зла, то Моника беше самият Дявол. Когато научих, че ще остане тук за известно време, не се зарадвах. Лиъм ми беше разказал всичко, което е преживял в миналото си. И то заради нея. Това ме накара да я погледна с други очи. Стараех се да я отбягвам. Не исках да я виждам, защото нямаше да се сдържа. Имах усещането, че съм способна да я убия. Винаги си намираше причина и повод, за да е близо до Лиъм. Бях свикнала с Ксения. Тя беше приела факта, че любовта им си е отишла. Не се притеснявах от нея, но от Моника… ме беше страх. Ами, ако ми го отнеме? Да, тя си мисли, че той обича Ксения, но истината е, че няма да го отнеме от сестра си. Ще го отнеме от мен. Не бих го понесла. Сърцето ми няма да оцелее, ако Лиъм го няма. Ако той прецени, че тя е по-добра за него? Преди години е бил влюбен в Ксения. Затова не се е подал, но сега… любовта му към мен дали беше също толкова силна?
   Ревнувах от Моника. Чувствах се пренебрегната. Лиъм се разпокъсваше между нея и Ксения, а за мен рядко оставаше време(като се има предвид това, че не можем да се срещаме където и когато пожелаем). Липсваше ми. Исках да прекарам само няколко минути с него, но не винаги успяваше да ми ги отдели. Наистина бях натъжена. Снощи, след като си легнах, ми се искаше да заплача. Той не ме поглеждаше. Тръгваше и се прибираше от фирмата заедно с Моника. Говореше с Алекс, който беше на лагер, вечеряше, работеше още малко в кабинета си, а аз… аз бях забравена. Сякаш не съществувах. Чувствам се по този начин, откакто госпожица Козуей се нанесе. Боли ме, но какво мога да направя? Все пак аз съм просто бавачка. Лиъм не е бил близо до мен, откакто се случи онзи инцидент. Това беше последният път, в който той беше загрижен за мен и успя да ми покаже, че ме обича.

/Ретроспекция/
   Бях на стълбището. С Лиъм се бяхме уговорили да се срещнем тук. Нямах търпение да го видя. Напоследък не ми обръщаше особено внимание, но имах надежда за тачи вечер. Изведнъж чух викове. Ксения и Моника се караха. Не знаех за какво, но сигурно беше глупаво. Видях ги. Изплаших се, че ще ни хванат, но Лиъм все още го нямаше. Моника беше ядосана. Слизаше по стълбите като бурен ураган, помитащ всичко по пътя си.

- Мръдни. – дори не ме погледна. Просто ме блъсна. А, това ме накара да загубя равновесие. Знаех си, че не трябва да чакам тук. Ако го бях изчакала пред стълбището, сега нямаше да се търкалям надолу по него.