For You (BG Fanfiction)

Глава деветнадесета

Гледната точка на Лиъм:
   От снощи, Беа беше единственото нещо, което присъстваше в мислите ми. Не можех да забравя случилото се в киното. Непрекъснато се връщах в онзи момент, а това ме разсейваше. Отразяваше се на работата ми. Днес във фирмата беше пълен кошмар. Имах три срещи, които трябваше да завършат с подписан договор, но единственото, което свършваше в съзнанието ми беше Беа. Не можех да се съсредоточа, а това водеше до грешки. Никога не ми се беше случвало да объркам мястото, където трябва да положа подписа си, но ето, че се случи. Това наложи повторното принтиране на четиридесет страници, а това допълнително изнерви бъдещите ми съдружници. По дяволите, Беа! Напусни мислите ми… поне за малко.
   Всички забелязваха промяната в държанието ми и това, че мислено не съм тук. Секретарките ме критикуваха, а служителите ми вече бяха започнали да обсъждат странното ми поведение. За щастие, никой не се беше досетил, че това има нещо общо с бавачката на Алекс.
   Часът минаваше един следобед, а това постави края на втората ми среща за деня. Оттеглих се в кабинета си и затворих вратата. Не е за вярване какво се случва с мен. От години не се бях докосвал до жена. Бях се научил да контролирам и да устоявам на желанието си за секс, но сега, когато малката и невинна госпожица се появи в живота ми, това беше адски трудно. Знаех, че все още е рано. Знаех, че Беа се страхуваше и не е готова, но не можех да се сдържам. Фантазиите и съзнанието ми работеха на пълни обороти, а това изобщо не беше добре. Имах два варианта. Или да се нахвърля на някоя от секретарките си, или да се задоволя, използвайки ръката си. Ако исках да запазя връзката си с Беа, мисля, че втората опция бе по-правилната. И все пак, фирмата, на която съм собственик не беше най-подходящото място за подобен тип действия.
   Бях се отнесъл в мислите си, стискайки очите си, когато някой нахълта в кабинета ми. И то без да поиска разрешение. Бях готов да направя забележка, когато видях Джордж. Без да каже и дума, се настани срещу мен и ме погледна с очакване.

- Какво? – попитах.
- Ти ми кажи. Къде си цял ден? Не, всъщност, къде си цяла седмица?
- Дълго е за обяснение.
- Ксения? – предположи, но аз поклатих отрицателно глава.
- По-лошо.
- Алекс?
- Не. Беа. – отговорих, а той ме погледна шокирано. – Влюбих се. – свих рамене.
- Сериозно ли? Позволил си на малката красавица да завърти главата ти, а? – подсмихна се. – Е, признавам, че очаквах да се случи, още от мига, в който разбрах, че си я наел. Заедно ли сте?
- Да. Откакто се събрахме, не мога да спра да мисля за нея.
- Не е за вярване, че си се научил да обичаш отново. – засмя се леко. – Какво те привлече в нея? Сексът или нещо друго?
- Не, приятелю. Очите й. Тези красиви очи, които могат да убият всеки мъж.
- Наистина си се увлякъл. Предполагам, че Ксения и Алекс не знаят.
- Никой не знае. Пазим го в тайна. Току-що си позволих да ти я разкрия. Надявам се, че няма да ме издадеш.
- Разбира се, че няма. А, и както ти казах, очаквах да се случи. Просто не бях сигурен кога точно.
- Благодаря ти.
- Вече спахте ли заедно?
- Не.
- Ама, ти се иска, нали? – засмя се. – Ще трябва да почакаш. Девствените не са лесни.
- Не говори така за Беа. – скарах му се. – Това, че е девствена е проблемът. Кара ме да я искам още повече.
- Виж, не съм експерт, но ако искаш първият път да е идеален, не можете да го направите в някой хотел или в имението. Трябва да се почувства сигурна и обичана, а няма как да й осигуриш това в къщата, където отвсякъде във всеки един момент може да се появи някой. Или пък да я заведеш на хотел като някоя метреса.
- Прав си. – съгласих се. – Трябва да бъде специално.
- Защо не я заведеш на яхтата? Или забрави, че притежаваш такава.
- Не съм забравил, но не се бях сещал. Идеята е наистина добра.
- Нали? Няма нищо по-романтично от разходка в открито море, под небе обсипано със звезди.
- Да, но не искам Беа да си помисли, че съм направил всичко това само за да си легна с нея.
- Лиъм, тя те обича. Няма да си го помисли. – увери ме.
- Ще говоря с нея. Дано се съгласи да отидем. Дори и да не спим заедно, ще ми е приятно да прекарам време с нея. Може би яхтата ще се превърне в тайното ни скривалище, макар че пристанището е малко далече от тук.
- Е, радвам се, че отново ти помогнах с моите гениални съвети, но трябва да се връщам на работното си място. А, ти изгони госпожица Сантяго от мислите си, докато трае последната среща за деня, моля те. Не искам отново да чакам да разпечатват договора.
- Добре, разбрах. – усмихнах се леко, а той напусна кабинета ми.