For You (BG Fanfiction)

Глава двадесет и осма

Гледната точка на Беа:

- Лиъм, разочароваш ме. Определено си ударил дъното, щом… се целуваш с бавачката на сина си. – Моника се засмя и затвори вратата на кабинета. Влезе и захвърли чантата си върху един от фотьойлите, поставени пред бюрото на Лиъм. – Е, от колко време е това? – настани се и ни погледна.
- Моника…
- Не, не спокойно. Няма да кажа нищо. Нали това те притеснява? Връзката ти с Ксения се е занемарила, а? Усетих го. Още, когато двете говорихме по телефона. – подсмихна се.
- Виж, ще ти дам, каквото поискаш, но моля те…
- Не искам пари. – прекъсна го. – Както вече ти казах, нямам намерение да провалям живота ти. Ксения няма да узнае.
- Мога ли да ти вярвам? – попита я, все още държейки ме в ръцете си. Бях благодарна за това, защото в противен случай щях да се строполя на земята. Мисълта, че току-що ни бяха хванали, ме ужасяваше. И въпреки обещанията от страна на Моника… не можех да й се доверя.
- Не те издадох за сватбата. Защо си мислиш, че ще те издам за това?
- Защото… Ксения ти е сестра. – позволих си да се намеся, но Моника се засмя.
- Да, но никога не сме били в перфектни отношения. Ако Лиъм не се беше влюбил в нея преди години, сега щеше да е мой съпруг. А, ти… - посочи ме. – Нямаше и да си позволиш да се доближиш до него. Ксения е станала твърде мекушава. Защо си в имението, при положение, че Алекс го няма? О, да сетих се. Ти си му любовница.
- Това не е вярно. Беа е много повече.
- Нима си се влюбил в нея? – отново се засмя. – Не ме разсмивай. Ти в мен не се влюби, та в нея ли ще го направиш? Не заблуждавай момичето. Не проваляй живота й.
- Ние…
- Не ме интересува. Аз съм тук, за да започна нов живот. Не искам да участвам във вашите афери. Забравете, че съм видяла нещо. – усмихна се. – Е, ще тръгвам. И определено трябва да се криете по-добре. Щом аз ви хванах, значи Ксения също е близо. Нямам търпение да видя какво ще се случи. – изправи се от мястото си и няколко секунди по-късно излезе от кабинета.
- Какво ще правим сега? – попитах Лиъм, а той веднага забеляза притеснението ми.
- Успокой се. – прегърна ме. – Познавам я. Няма да ни издаде.
- Откъде може да си толкова сигурен? Сам го каза. Не може да й се има доверие.
- Знам, но… сега това е единствената ни надежда. Дано Моника удържи на думата си. В противен случай… ще се разведа по-скоро планираното.
- Ако изобщо оцелеем до развода. Ами, Алекс? Какво ще стане, ако той разбере? Ще ме намрази. Знам, че ще ме намрази. Най-вероятно ще си помисли, че съм откраднала баща му и съм разделила родителите му.
- Хей, Алекс никога не би си помислил подобно нещо. Той е умно дете. Ще му обясним всичко и ще разбере. Знам, че ще ни разбере. Но това ще се случи само при положение, че Моника ни издаде. Ако не го направи, ще говоря с адвоката по-скоро. Ще се разведа с Ксения, а след това не ме интересува как ще разбере.
- Да, но все пак…
- Беа, погледни ме. – направих го. – Обичам те и ще направя всичко възможно да бъдем заедно. Никой няма да ни раздели. Обещавам ти.