For You (BG Fanfiction)

Глава втора

Историята потръгна още от първата глава, а това определено ме зарадва. Благодаря!❤❤ Затова реших да качвам и в събота.

Гледната точка на Беа:
   Още, откакто бях малка, се възхищавах на любовта, която родителите ми имаха. Бяха женени от толкова много години, но любовта между тях не стихваше. Искаше ми се някой ден и аз да изпитам същото. Бях на двадесет и три, но все още нямах никаква представа какво е да усещаш онова чувство да ти се подкосят краката, когато го видиш. Имала съм няколко гаджета досега, но с нито едно не беше това, за което мечтаех. Исках да изпитам онази любов, за която всички говорят. За жалост днешните момчета не търсят сериозна връзка. Не искат да се обвързват. Как ще намеря човека, който буквално ще преобърне света ми, ако дори не мога да започна връзка?
   Вчера по някаква необичайна за мен причина, получих обаждане, в което ми предлагаха работа. Не знам откъде изобщо са взели името и номера ми, но днес имах интервю и се надявам, че ще разбера. Бях завършила висшето си образование преди няколко месеца и все още бях в процес на търсене на работа. Вярно е, че Сиатъл беше град на големи възможности, но това да се впишеш в стандартите на някой работодател си беше доста трудна задача. Единствената информация, с която разполагах за мястото на интервюто, беше адреса. Когато ми се обадиха, успях да разпозная, че гласа принадлежеше на жена. Предполагам, че това беше нечия секретарка. Въпреки настояването от моя страна, тя също не ми каза много. Набързо се представи, каза ми час и адрес и това беше. Това чисто и просто можеше да бъде някаква измама. Кой знае в какво можех да се въвлека? За жалост, любопитството в мен надделя. Щях да отида и да проверя. Ако наистина се окаже предложение за работа, то тогава щеше да е като дар от небесата.
   Срещата беше уредена за единадесет сутринта. Тази сутрин нарочно станах по-рано, макар че никак не ми се искаше. Обичах да спя до късно, но това да си намеря работа бе значително по-важно. Все още не бях съобщила новината на родителите си, защото нищо не бе сигурно. Не исках да им давам празни надежди. След вкусната закуска, която мама приготви, успях да си намеря оправдание за излизането и се качих в стаята си, за да се приготвя. Трябваше да изглеждам представително, но не и натрапчиво.
   Взех си душ и си избрах дрехи, които бяха подходящи за ситуацията. Оправих косата си като я оставих да се спуска свободно по гърба ми. Напръсках се с парфюм, обух не много високи токчета и си извиках такси. Дадох адреса на шофьора и го оставих да ме заведе до мястото. Не знаех какво ме очакваше, но корема ме свиваше. Бях нервна и развълнувана едновременно. Кой и как е разбрал за мен и за това, че имам нужда от работа?