For You (BG Fanfiction)

Глава четиринадесета

Гледната точка на Лиъм:
   В новата сделка, която бях сключил, бяха вложени твърде много пари. Работих наистина усърдно, за да подпиша този договор и съм удовлетворен от начина, по който се развиха събитията за фирмата. Имали сме много успехи, но рядко организирах празненства. Този път всички, които положиха усилия го заслужиха и за това реших, че няма да е излишно, ако позволя на служителите си да се позабавляват. Приемът определено се беше получил невероятно. Ксения се беше справила повече от блестящо и си заслужи благодарността и адмирациите ми. Всеки един детайл беше изпипан до съвършенство, но най-хубавото нещо, което очите ми виждаха, беше Беа. Сякаш червената рокля, която обгръщаше тялото й, бе направена точно за нея. Още с влизането си в залата привлече погледите на по-голямата част от мъжете. Знаех, че тя едва ли го е забелязала, но аз го направих. И това не ми хареса. Изпиваха я с очите си, а тя нямаше и на представа, че се превърна в темата на вечерта. Всеки, с който бях провел разговор не пропускаше да ме попита за нея. Отговарях с едно и също и се стараех да прикривам раздразнението си, което беше доста трудно.
   През цялата вечер, използвах всяка свободна секунда, за да гледам Беа и да виждам това, че не откъсва поглед от Алекс. Това ме караше да се чувствам добре, защото знаех, че съм избрал най-точното момиче за бавачка на сина ми. Двамата създадоха наистина страхотни взаимоотношения за сравнително кратко време и това изключително ме радваше.
   Много малко мъже щяха да успеят да устоят на красотата на Беа и това ме притесняваше. Не исках никой да я доближава, но естествено това нямаше как да се случи. Един от новите ми служители, който се занимаваше с графичен дизайн, реши да си опита късмета. Двамата си поговориха, а след това Тоби я покани да танцуват. Най-неприятната гледка, на която наскоро съм ставал свидетел. Не разбирах какво се случва с мен. Защо изпитвам ужасната нужда да отида при тях и да ги отделя един от друг?

- Скъпи, добре ли си? – гласът на Ксения ме извади от мислите ми и ме принуди да откъсна поглед от Беа.
- Да, защо да не съм? – попитах и поднесох чашата с шампанско към устните си. Отпих голяма глътка с надеждата, че ще ми подейства успокояващо, но не се получи.
- Изглеждаш ми напрегнат. – ръката й мина по рамото ми, но аз побързах да се отдръпна.
- Всичко е наред. – уверих я. – Защо не отидеш да поговориш с някоя приятелка? – предложих, надявайки се, че ще се съгласи и ще ме остави сам.
- Предпочитам да остана тук с теб. – усмихна се.
- Отивам до тоалетната. – оставих чашата върху масата и си проправих път през тълпата.