For You (BG Fanfiction)

Глава тридесет и трета

Гледната точка на Лиъм:
   Разводът бе само малка част от задълженията ми за деня. Тревожех се за Беа. Искаше ми се срещата с родителите й да протече без проблеми. Знаех, че не ме харесват. Беше очевидно. За тях, аз бях твърде възрастен, с дете и съм на път да се разведа. Беа ме смяташе за съвършен, но не и те. Виждах бъдеще с дъщеря им, а те отказваха да го приемат. Не ми го казаха в очите, но станах свидетел на всички „тайни” разговори, които проведоха. Не се засегнах, защото ги разбирах. Искаха най-доброто за нея, също като мен. Опитваха се да я предпазят, но не беше необходимо. Никога не бих я наранил. Тя означаваше ужасно много за мен. Нямаше да позволя да страда.
   Единственото, което имаше значение за мен, беше тя. Бях готов на всичко за нея. Мислех за това, докато подписвах документите за развод. Цяла сутрин се занимавах с адвоката си. Оформяхме основните параграфи от новия договор, който щях да подпиша с Ксения. Договорихме всички финансови въпроси и обсъдихме издръжката на Алекс, която щяхме да плащаме в зависимост от това на кого ще бъде дадено попечителството. Определено исках съдията да прецени, че Алекс ще е по-добре с мен. Знаех, че Ксения ще се бори със зъби и нокти за това. Ще използва момичето ми срещу мен, но няма да се предам. Аз мога да му осигуря много по-добър живот от нея, а и Беа също го обича. Можем да бъдем перфектното семейство. Искам всичко да се нареди, за да имаме бъдеще заедно. Искам да бъда с Беа и синът си, а след години се надявам, че ще имам и дъщеря. Дъщеря, която да прилича на майка си и да притежава нейното добро сърце.
   Предстоеше ми съвещание. Трябваше да подготвя нова сделка и да я представя на новите си клиенти. Проблемът бе в това, че не можех да се съсредоточа. Мислите ми бяха на друго място, но нямах право на избор. Трябваше да се стегна и да докарам събирането на висшите служители в тази фирма до финал. Рая ми помагаше изключително много. Разбираше в какво положение съм и беше съпричастна. Всички във фирмата ме наблюдаваха странно. Откакто връзката ми с Беа се появи в жълтите вестници, много неща се промениха. Работех с хора, които ме смятаха за луд само защото момичето ми е със седем години по-малко от мен. И въпреки всички коментари… не ми пукаше. Обичах я. Това беше важното.
   Бях на крачка разстояние от сключването на най-доходоносната сделка, когато телефонът ми звънна. Извиних се и се отдалечих, за да мога да говоря. Предположих, че е Беа, но се учудих, когато видях изписаният непознат номер върху екрана. Плъзнах пръст към зелената слушалка и залепих устройството до ухото си.