For You (BG Fanfiction)

Глава двадесет и шеста

Гледната точка на Лиъм:
   Моника. Това беше името, което не исках да чувам. Името на момичето, което не исках да виждам. Момичето, което бе готово да унищожи щастието на собствената си сестра. И то заради мен. Знаех, че бе влюбена в мен, но вече беше късно. Сърцето ми принадлежеше на Ксения. За щастие, тя не разбра. Не разбра за намеците на Моника, която искаше да ме има само за себе си. Историята се беше разиграла преди много години. Бях забравил всичко. Бях изтрил тази част от живота си. Не съществуваше за мен.
   Изтръпнах, когато я видях. Изоставих Беа, за да се срещна… с нея? Защо Рая не ми беше казала, че е тя? Единственото, което получих като информация бе, че имам важен гост, който ме очаква. Нима тя беше този важен гост? Отказвах да вляза. Не исках да пристъпя прага на собствения си офис. Наблюдавах я и не можех да повярвам, че е тук. Какво правеше тук? Изобщо, какво търсеше в Сиатъл? Не живееше ли в Бостън? Изобщо не се беше променила. Беше запазила провокативният си начин на обличане. Роклята беше адски къса. Не можех да разбера дали осъзнава, че това е работно място, а не нощен клуб в центъра. Наистина я бях заличил от съзнанието си, но сега… Сега я виждам отново, а това предизвика неприятни спомени.

/Ретроспекция/

- Лиъм, защо упорито отказваш да ми дадеш шанс? Можем да бъдем щастливи. – Моника продължи да се приближава към мен, а това изобщо не ми харесваше.
- Аз обичам Ксения. Тя е твоя сестра. Защо отказваш да го приемеш? – попитах, отблъсквайки я далеч от себе си. Имаше опасност Ксения да ни види, а ако това стане, щеше да ме намрази.
- Защото те обичам много повече от нея! – извика.
- Тихо! Не викай. Може да ни чуе. – Ксения беше адски ревнива, но това беше едно от качествата, които харесвах в нея.
- Говориш така, защото не знаеш какво е чувството да бъдеш с мен. Осъзнаваш това, нали?
- Моника, говориш абсолютни глупости. – наистина това момиче не знаеше къде са границите. – Не те обичам. И нищо няма да е в състояние да ме накара да го направя. Аз… - тя ме прекъсна. Но този път не ме прекъсна с думи, а с целувка. Отблъснах я. Не исках да я усещам близо до себе си. Никога не бих се влюбил в момиче като нея. – Престани! – изправих се от мястото си. – Не те искам! Набий си го в главата. Не искам дори да те виждам. – държах се ужасно грубо с нея, но не се чувствах виновен. Тя ме отвращаваше.
- Ще съжаляваш. Един ден ще съжаляваш. – заплаши ме и няколко секунди по-късно вече я нямаше.