For You (BG Fanfiction)

Глава тридесет и първа

Гледната точка на Беа:
   Изминаха три дни, откакто Ксения научи за връзката ми с Лиъм. Искаше ми се да мога да кажа, че съм щастлива, но не бях. Освен Ксения, целият Сиатъл знае, че собственика на най-елитната компания в града, има връзка с бавачката на сина си. Да не пропускам и това, че съм със седем години по-малка от него. Това бяха най-обсъжданите теми през последните дни. Лиъм беше просто бизнесмен, а на моменти имах чувството, че е по-известен и от Дейвид Бекъм. Определено започнах да съжалявам носителите на славата. Запознах се отблизо с техния свят. Журналистите и фотографите не те оставят на спокойствие, а ти си принуден да спазваш поведение. Не разбирах причината, поради която се интересуват от мен. Аз бях обикновено момиче, което се влюби. Нямах вина за случилото се. Момичетата от кухнята също ме гледаха лошо. Особено Саманта. Намирах поне малко съпричастие в лицето на Мари, за което бях благодарна.
   Ксения се беше изнесла. Моника също. Живееха при родителите си, а Алекс все още не знаеше за случилото се. Това ме тревожеше изключително много. Ами, ако не ме приемеше? Ако ме намрази? Няма да мога да си го простя. Няма да мога да живея с вината, че съм обрекла едно дете на нещастие. Лиъм пожела да направим промяна в обзавеждането на имението. Настояваше да променим всичко. От пердетата до електрическите уреди. Твърдеше, че не иска нищо тук да му напомня за Ксения или животът му преди да ме срещне. Не настоявах за тези промени, но Лиъм изрично пожела да изберем нови мебели за спалнята. Предполагам, че след толкова много време, ще му хареса да се върне в стаята. Справихме се с това за седмица. Изнесох се от старата си спалня и пренесох нещата си в новата, но все още имах вещи, които бяха останали в дома на родителите ми. Бях ги забравила. Всичко, което се случи напоследък ме накара да забравя за родителите си. Сигурно вече са разбрали. Знаех, че ще са изненадани. Дъщеря им беше отишла в това семейство, за да бъде бавачка, а не да започва връзка с бащата на детето. Шансът те да не одобрят връзката ни беше огромен. Лиъм беше на тридесет, имаше дете и тепърва му предстоеше развод. Списанията ме изкарват като момиче, което търси пари. Може би мама и татко са повярвали на това.
   Днес беше денят, в който щяха да се запознаят с Лиъм. Излишно е да споменавам това, че съм изключително нервна. Когато им съобщих новината по телефона, не ми се сториха въодушевени. Знаех, че срещата ще е пълна катастрофа, но нямаше да се откажа. Обичах Лиъм, а и вече бях достатъчно зряла, за да вземам решения сама. Исках те да го харесат, но бях подготвена и за по-вероятната алтернатива. Щях да си събера нещата и да ги изчакам да се успокоят. След няколко дни отново щях да ги посетя. Ще положа неимоверни усилия, за да ги накарам да го харесат, но ако не се получи… тогава щях да го приема. И отново не бих захвърлила връзката си с Лиъм. Щях да остана с него, независимо от това какво мислят.