For You (BG Fanfiction)

Глава двадесет и втора

Гледната точка на Беа:
   Посоката, в която се движихме и ароматът на морски въздух, трябваше да ми подскажат, че сме се запътили към пристанището, което се намираше в най-голяма близост до Сиатъл. През цялото време подозирах, че ме очаква именно това, но отказвах да го повярвам. Струваше ми се прекалено невъзможно. Още, когато очите ми попаднаха върху луксозното превозно средство почувствах любопитството, което се надигаше в мен. Исках да разгледам отвътре, защото яхтата беше огромна. Гледала съм много снимки, но никога не бях виждала такава като нея. Най-вероятно струваше цяло състояние. Нямаше повод за съмнение в това. Нещото, което веднага привлече вниманието ми, бе красивия, изписан с черни букви надпис „Payne”. Забелязваше се от километри и определено подхождаше на стила на Лиъм. Оценявах това, че той беше подготвил собствената си яхта за нас, но не бях убедена, че ще успея да издържа три дни в открито море. Времето се очертаваше да бъде прекрасно. Повече от всичко исках да се отдалеча от проблемите и тревогите си, но определено усещах страх. Никога не съм пътувала по вода, а мисълта за морска болест и потънала яхта ме ужасяваше.
   Все още стоях неподвижна. Седалката на автомобила започваше да ми се струва все по-удобна, защото нямах особено желание да я напусна. Взирах се в това, което имах пред себе си и бях безмълвна. Знаех, че Лиъм очакваше да кажа нещо, но не можех. Искрено се надявах, че на лицето ми не се изписала реакция, която да ме издаде. Не исках той да си помисли, че изненадата не ми е харесала. Със сигурност ми хареса, просто бях изплашена. Бях объркана. Не знаех как да постъпя. Дали да му кажа истината, или да опитам да се справя с всичко това? Е, живее се един път, така че… Разкопчах предпазния си колан и отворих вратата. Слязох от скъпото возило на Лиъм и усетих морския бриз, който веднага ме накара да се успокоя. Все още не бях казала нищо, но нямаше нужда от думи, за да се убедя, че тези три дни ще бъдат истинска приказка. Чух, че Лиъм също последва примера ми. Долових стъпките му, които се приближаваха към мен, а няколко секунди по-късно ръцете му се увиха около кръста ми. Чувствах се повече от прекрасно, когато бях в прегръдките му. Успокояваше ме и ми напомняше, че сърцето на този мъж беше мое. Двамата останахме прегърнати дълго време преди да се отделим един от друг. Лиъм ме погледна в очите и една усмивка се изписа по красивото му лице.

- Харесва ли ти? – попита предпазливо.
- Прекрасно е, но адски ме е страх. – засмях се леко.
- Няма от какво да се страхуваш. Хайде, ще сваля багажа, а след това ще ти помогна. – кимнах положително, а той отиде до багажника. Извади куфарите ни и сякаш без да влага никакво усилие, прескочи малкото разстояние между яхтата и кея. Нямаше шанс да го последвам. Пространството нямаше дори метър, но си беше рисковано. Не исках да се удавя. Особено по такъв нелеп начин. – Беа, ела. – подкани ме, но аз отказах. – Скъпа, не се страхувай. Ще се справиш. Не е толкова далеч.
- Не мога. – упорито продължих да настоявам. – Ще падна. – Лиъм само извъртя очите си и за част от секундата беше обратно на земята при мен. Преди да имам възможността да протестирам, той ме беше взел на ръце и двамата се озовахме върху дървения под на яхтата. Пусна ме да стъпя и в първия момент едва запазих равновесие. Това се клатушкаше прекалено много.
- Ще свикнеш. – усмихна се. – След няколко часа няма да усещаш това, че се движим.
- Но…
- Беа, имай ми доверие. Няма да позволя да ти се случи нещо. – увери ме. – Ела с мен. Ще пусна двигателя.

   Лиъм се запъти по външните стълби, които бяха прекалено стръмни и най-вероятно водеха до мястото за управление. Той ги изкачи с лекота, но не бих казала същото за себе си. Държах се за парапета като малко дете и си повтарях да не гледам настрани, където се разпростираха водите на Тихия океан. В крайна сметка, се добрах до горе. Голяма грешка. Тук си беше още по-страшно, а и освен това, духаше прекалено силен вятър. Не ми пречеше, но това само подсилваше усещането, че ще залитна и ще се озова в синята бездна отдолу.

- Беа, ела да седнеш. – не почаках втора покана. Настаних се до него и чух как двигателят изръмжа. Осъзнавах, че наистина щяхме да потеглим с яхтата и това предизвикваше смесени чувства у мен.

   Осъзнавах, че може би съм доста досадна, но с времето започнах да се отпускам. Не беше толкова страшно, колкото си мислех, че ще бъде. Дори обратното. Беше сравнително отпускащо. Може би това да съм на средата на океана щеше да ми хареса.

- Искаш ли да опиташ? – Лиъм ми предложи мястото си, за да мога да управлявам яхтата, но побързах да откажа. Никога не е късно да се разбием някъде. – Думата „не” я чувам доста по-често от теб днес, малката ми. – и беше прав. – Ела.

   Няколко минути по-късно, ръцете ми се намираха върху голямото кормило, а тези на Лиъм бяха върху моите. Беше странно. Имах чувството, че усещах всяка вибрация на двигателя и всяко движение, което яхтата правеше.

- Виждаш ли? Лесно е. – Лиъм каза с усмивка.
- Само не ме пускай. – бях твърде концентрирана, за да говоря, но трябваше да го предупредя.
- Няма да те пусна. Никога. – прошепна тихо в ухото ми, предизвиквайки тръпки да преминат по цялото ми тяло.

   Няколко часа по-късно, когато страхът ми премина изцяло, оставих Лиъм да управлява, а аз слязох, за да се погрижа за багажа ни. Нямах представа кое къде се намира, но щях да разуча. Тук имаше повече стаи и беше по-просторно от апартамента на родителите ми. Кухнята и всекидневната бяха слети в едно, но спалнята беше огромна. Изобщо не можеш да кажеш, че се намира на яхта, освен ако не погледнеш през прозорците или не усетиш клатушкането. Имаше дори баня, което беше повече от прекрасно, защото иначе тези три дни щяха да ми се сторят доста дълги. Разбира се, първата мисъл, която премина през съзнанието ми беше леглото, което се намираше в центъра на стаята. С Лиъм никога не сме прекарвали цяла нощ заедно и това пораждаше допълнителни нерви в тялото ми. Не ми харесваше, но не можех да ги спра. Определено тази вечер щеше да ми е трудно. Може би нямаше да успея да спя изобщо, не и ако този красавец беше до мен.

Харесвате ли новата корица?