For You (BG Fanfiction)

Глава шеста

Гледната точка на Беа:
   Когато се върнах от университета, бях обнадеждена, че няма да ми се налага да използвам алармата на телефона си за известно време, но нещата се развиха по начин, по който не бях предполагала. Очите ми тази сутрин се отвориха, благодарение на същата тази, стара и изключително добре познатата мелодия. Сякаш се върнах няколко години назад, когато все още трябваше да ставам, за да се приготвя за училище. Единствената разлика сега беше, че щях да приготвям едно седем годишно дете вместо себе си.
   Полежах в топлото си легло още няколко минути, но знаех, че не бива да се дъня на официалния си първи работен ден, затова се насилих да стана. Отскочих до личната си баня, където се погрижих за външния си вид. Измих зъбите, лицето си и съм почти убедена, че ако бях станала още по-рано, може би щях да разполагам с достатъчно време, за да се разсъня във ваната, в която наистина нямах търпение да се потопя. Това беше единственото нещо в къщата, на което искрено се радвах. Противно на моите очаквания, в последния момент, преживях дилема относно дрехите, които щях да облека. Нямаше да напускам къщата, но не искам да изглеждам все едно съм си буквално у дома. Избрах едни по-стари, но запазени дънки, които комбинирах с една обикновена блуза и жилетка отгоре. Все пак все още беше студено навън, а и е сутрин. Температурите падаха под нулата. Уверих се, че изглеждам достатъчно прилично и излязох от стаята си. Имението беше невероятно тихо. Сигурна съм, че Ксения и Лиъм все още спяха. Тихо се приближих към спалнята на Алекс и открехнах вратата. Вътре цареше пълен мрак, но пуснах нощната лампа и той се размърда.

- Алекс, хайде, събуди се. Време е да те подготвим за училище. – погалих косата му, но той измрънка и се обърна на другата страна. – Хайде, миличък. Трябва да ставаш. Не искаш ли да се похвалиш на госпожа Смит с прилежно написаната домашна? – изкуших го, защото снощи беше много развълнуван за това.

   Планът ми проработи и той се обърна към мен. Потърка сънено очите си и се изправи в леглото. Помогнах му да се измъкне от него, а след това го заведох до банята, която беше точно до стаята му. Вчера, след като написахме домашните, двамата успяхме да се поопознаем. Мисля, че ме беше харесал, а това означаваше, че ще се разбираме. Наистина започнах да гледам на работата си с други очи. Причината беше именно в Алекс. Той беше учудващо зрял за възрастта си и притежаваше обноски и възпитание, което липсва на по-голямата част от днешните младежи. Дори ми беше заявил, че може да се справя напълно сам в банята, така че реших да го оставя. Върнах се в стаята му, за да приготвя дрешките му, които по-скоро представляваха училищната униформа. Състоеше се от бяла тениска с емблемата на частното училище и обикновен панталон. Приготвих якето и обувките му и проверих още един път дали имаше всичко необходимо за деня в раницата си. Учебниците съвпадаха с програмата върху бюрото му, така че оставаше само обядът, който Мари приготвяла всяка сутрин специално за него.
   Алекс се върна вече в доста по-бодро настроение и аз помогнах с обличането му. Лиъм ми беше обяснил, че това беше едно от нещата, които все още не може да прави. Погрижихме се за това и той изхвърча от стаята си. Хукна надолу по стълбите, създавайки неминуемо силен шум, който щеше да събуди родителите му.