For You (BG Fanfiction)

Глава осемнадесета

Гледната точка на Лиъм:
   Когато видях прилепеното тяло на Мат до това на Беа… превъртях. Не можех да се контролирам. Опитах се да го предупредя. Казах му да се разкара от нея, но той не го направи. Заслужи си ударите, които му нанесох. Не ми харесваше да се проявявам като агресивен, особено пред очите на малката ми принцеса, но се наложи. Той я целуна. Винаги съм се старал да уважавам всички хора, които работят за мен. А, тези, които се грижиха за имението, намирах за част от семейството си. Не можех да повярвам, че Мат беше склонен да извърши подобно нещо. Разбрах, че е бил пиян, това не означава, че ще му позволя да притеснява момичето ми. Това не беше оправдание. Вярно, че никой не знаеше за мен и Беа, но това не означаваше, че ще я оставя незащитена. Изхвърлих градинарят от дома си като отровен паразит. Не исках да го виждам. Предполагам, че когато изтрезнее и осъзнае случилото се, ще съжалява дълбоко, но вече ще е прекалено късно. В продължение на години живее на моите земи. Винаги съм проявявал разбиране към проблемите му, но днес той прекрачи границата. Можеш да правиш, каквото си искаш, но да докосваш момичето ми и то против нейната воля… това не е нещо, което ще толерирам. Беа беше изплашена, но се радвам, че успя да се съвземе. Трябва да призная, че срещата, на която исках да я изведа, беше опит да я накарам да забрави случилото се. Исках да се чувства сигурна с мен и да знае, че няма да позволя на никого да я нарани. Тя беше моя, а щом нещо е мое, се грижа за него повече от всичко друго на света.
   В планът за перфектната среща с Беа имаше една малко подробност, за която трябваше да се погрижа. Ксения. Трябваше да я убедя, че ще излизам, за да сключа поредната бизнес сделка, вместо да прекарам време с бавачката на сина ни. Имах опасения, че няма да го приеме добре, но бях длъжен да опитам. Всъщност, трябваше да успея. Ако срещата се провали, защото съпругата ми отново е извадила ревността си на показ, ще нараня Беа. А, това е последното нещо, което искам. Все още ми беше трудно да разбера с какво по-точно заслужих и спечелих любовта й. Какво беше видяла в мен, за да пожелае да започнем тази лудост, от която вече не мога да се измъкна?
   Мари сервираше вечерята в трапезарията, а аз съставях различни сценарии, с които да убедя Ксения в намеренията си за бизнес тази вечер. Знаех, че няма да се зарадва и сигурно отново ще завършим със скандал, но Беа се нуждаеше от мен и вниманието ми, много повече, отколкото тя.

- Излизаш ли? – попита студено, а Алекс ме погледна.
- Да. – усмихнах се леко. – По работа. – побързах да уточня. – Имам среща с един много важен клиент. – или по-скоро с едно много важно момиче.
- По това време? – Ксения погледна лъскавия часовник, който висеше на стената.
- Все още е рано. Обещавам, че няма да се бавя. Не повече от два-три часа.
- Но… - започна, но я прекъснах.
- Ксения, казах ти, че няма да се бавя. Ще се върна възможно най-скоро. Алекс, искам да си в леглото, когато се върна. – той кимна, а аз отидох и го целунах по бузата. – Ще се видим утре.
- Да, татко. – усмихна се, а аз побързах да напусна помещението, преди госпожа Ксения да ме е затрупала с куп безсмислени въпроси.